В най-старата епоха на Древна Гърция там царували сурови, примитивни обичаи. В семейството бащата бил пълен господар – жените и децата били изцяло и напълно зависими от него. Той имал дори право да се избави от нежелано новородено бебе, особено ако било недоразвито и слабо.
Момичетата нямали право свободно да излизат от къщата и да участват в публични срещи и празници. Родителите женели децата си, без да се интересуват от тяхното желание. Често се случвало да се женят братя за сестри с цел да задържат имуществото в семейството. По-късно обаче, с повишаване на културното ниво, обичаите станали по-меки. Най-напред това станало с гърците в Мала Азия – те напреднали в своето развитие, опознавали и се срещали с източни народи, като усвоявали чужди обичаи.
По-късно новите нрави навлезли и в Атина, където се установявали културни връзки с целия тогавашен свят. Аспазия, неофициалната съпруга на Перикъл (494-429), която била родом от Милет, донесла в Атина по-свободни обичаи, интересувала се от науката и изкуството на новата си родина, с удоволствие участвала в мъжки компании. Затова я смятали за хетера (високопоставена проститутка). Атинската тълпа не искала обаче никакви новости и много скоро либералната дама била изправена пред съда за обида на традициионните обичаи. Въпреки това, прогресът продължил и в елинистическата епоха промените обхванали цяла Елада с изключение на непристъпните покрайнини, където се съхранили древните традиции.
Когато се раждало дете, вратите на къщите се украсявали с маслинови клонки – ако било момче, или с мазилка – при раждане на момиче. Името на детето се давало на 10-ия ден при общо събиране на рода. Имената означавали различни символични неща, например „сила на народа“ – Демостен, „роден от бог“ – Диоген, „мъдрост“ – София, „мир“ – Ейрена и др.
До 7-ата година децата живеели в дома си, като се забавлявали с кукли и керамични играчки. След това тръгвали на училище, където мнозина се посвещавали на физически упражнения. В Спарта това бил основният смисъл на образованието. В Атина се грижели за хармоничното развитие на тялото и духа („калогатия“).
Под ръководството на учители – „граматици“, децата се учели да четат, пишат и броя. След това изучавали Омир, Хезиод и други писатели, учели много текстове наизуст. Освен това, младежите се упражнявали в музика – свирели на китара, флейта, лира, пеели.
По-богатите можели да получат по-високи знания при учители по философия и риторика – софисти и ритори.
Видни философи като Сократ, Платон, Аристотел с радост преподавали на младите хора и дори имали свои школи. Занятията се провеждали на открито: сред градини, горички и градски галерии.
На 18 години младежът ставал пълнолетен. В Атина го вписвали в регистъра на гражданите. Той обаче все още нямал право да участва в народните събрания, а само като „ефеб“ тренирал военни упражнения и носел погранична служба.
Гърците се женели на млада възраст. Но Аристотел, според собствените си схващания за държавата, се стремял да попречи на младите мъже да се женят преди 37-годишна възраст, а на девойките – преди да навършат 18 години.
Сватбените церемонии не били особено пищни. Преди деня на сватбата девойката жертвала на боговете кичур от косата и детските си играчки. Церемонията изглеждала така: бащата на булката дарявал жертва на боговете и по-късно давал дъщеря си на младоженеца, освобождавайки я от собствената си власт и настойничество. На сватбения пир тя седяла на отделна маса със свои приятелки, в бели дрехи и с воал на главата.
След залез слънце гостите придружавали младоженците с пеене и факли до домовете им, където принасяли жертви на боговете – а двамата споделяли хляб и зеленчуци в знак на съпружеска връзка.
