Всяка година отрицателното въздействие на човека върху климата става все по-очевидно. Катастрофално топене на ледници, наводнения, горски пожари и много други негативни явления – това е цената, платена за консуматорското отношението към планетата. И тя е в състояние брутално да си отмъсти и 1816 г. е нагледен пример за това. Урокът, тогава незаслужен още от човечеството, трябва да ни накара да се замислим.
В цялата история на метеорологичните наблюдения, 1816 г. била най-необичайната. Не напразно се нарича „Година без лято”. Европа и Северна Америка станали жертва на силно понижение на средната годишна температура, което всъщност продължи не една година, а три, и оказа сериозно влияние върху човечеството.
Застудяването било предшествано от друго природно бедствие. През 1815 г. започнало изригването на вулкана Тамбора, на индонезийския остров Сумбава. Това бил най-сериозният подобен катаклизъм в историята на човечеството. Изригването започнало с експлозия, която се чула на над 2600 км от острова. Количеството вулканична пепел и пара било такова, че в радиус от 600 км от вулкана имало пълен мрак за три дни.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
