окт. 30, 2019
152 Views

Ежедневието при нацизма

Автор:

Когато изследват нацизма, мнозина историци си задават въпроса: как немците стигнали до него?

В този сравнително кратък исторически период – 12 години, в Германия нямало значителни актове на съпротива срещу нацисткия режим. Единственото по-мащабно изключение бил заговорът на военните против Хитлер през 1944 г., но и той неуспешен.

Как се случило така, че злото се оказало привлекателно за немците? Те били измъчени от поражението в Първата световна война и от колосалните репарации, които пречели на по-нататъшното възстановяване и развитие на икономиката. Но били изтормозени също и от краха на тяхната национална идея. Защото след късното формиране на единна държава през 1871 г. националната идея, че германците най-накрая са заслужили подобаващо място под слънцето, запленила умовете на хората.

B Германия от Адолф Хитлер като държавен закон с трудовото законодателство от 10 март 1934 г. са установени 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците.

Хитлер я възродил, тъй като най-важното понятие и същност на националсоциализма отначало била концепцията за Volksgemeinschaft („народна общност“), единството на всички германци. Той ги призовавал към единство, да се обединят всички – класи, партии, групи, въз основа на разбирането, че “ние, немците, сме едно цяло”. Дори Бисмарк не успял да стори това: той дал на Германия политическо единство, образувала се национална държава – но германците си останали баварци, пруси, саксонци, освен това католици и протестанти и т. н.

Концепцията за Volksgemeinschaft станала ключова през 1933 г., когато Хитлер дошъл на власт. Изглеждало, че се е появила голяма цел, че най-после германците се обединяват. Трябвало само да се изчистят от враждебните им национални малцинства и така щели да преодолеят всичките си трудности.

И трудностите наистина започнали да се преодоляват. Въз основа на добре обмислена и идеологически балансирана политика, национал-социализмът извел страната от кризата. Постепенно у германците се появила илюзията за завръщане към нормалния, предвоенния живот (до 1914 г.), когато бащата, главата на патриархалното семейство, имал работа, а майката се грижела за дома и децата. Това била мечтата на всички нормални жени в Германия от онзи период – защото тогава на еманципацията се гледало като на нещо грозно и налудничаво. Това била мечтата и на децата – когато мама и татко са у дома и животът върви нормално. Национал-социализмът давал илюзията, че всичко е нормално и ще бъде наред.

За целта трябвало да се плати, на пръв поглед, малка цена: човек да се присъедини към организацията на хитлеровата младеж „Хитлерюгенд“, или да влезе в обединението на германските домакини, или в щурмовите отряди, или в доброволна пожарна дружина.

И те правели тази малка, както им се струвало, стъпка. От чувството за патриотизъм, от радостта за родината имало малко разстояние до мисълта, че ние, немците, имаме право да доминираме, имаме право да водим другите народи, защото сме най-умните и съществуваме на този свят, за да водим и учим другите.

Чувството за национална общност в идеологията на национал-социализма се основавало основно на признаването на важността на етническия произход: кръвта ви принадлежи на цялата нация, нямате право да я оцветявате чрез връзки с представители на друг етнос. Така чуждите елементи започнали да бъдат изключвани от понятието за нация. Немците се чувствали в нов, по-привлекателен исторически период, усещали привлекателната сила на едно ново начало, което Хитлер и национал-социализмът активно експлоатирали. На практика никой не мислел каква цена ще трябва да платят за това.

Хитлер не можел да спре. Понякога се казва, че ако той бил спрял, ако не бил започнал войната… Но това не можело да стане. Той виждал бъдещата расова война не на живот, а на смърт като единствено спасение на германския народ. Тя трябвало да доведе до окончателния триумф на германската нация в света и до неизбежното й признание за лидер. Германците волю-неволю трябвало да участват в този процес и да осъществят тези идеологически конструкции на фюрера

В ежедневието това било възприето от германците като нещо нормално и обикновено. Една германка разказва за аншлуса на Австрия: „Когато през 1938 г. беше обявено, че Австрия се е върнала в Райха, ние празнувахме, радвахме се и не мислихме за нищо. Това беше акт на голяма национална радост. Най-накрая повярвахме, че нашият фюрер може всичко”.  Харизмата на Хитлер заглушавала всякакви разумни разсъждения. Никой не се замислял защо това се случва и какво ще последва.

Друг ярък пример, който говори повече за национал-социализма, отколкото всякакви логически разсъждения и аналитични конструкции, била сватбата при националсоциализма. Това е важен акт в живота на всеки човек и нацистите не биха могли да го оставят без внимание.

Сватбите трябвало да се провеждат в гората, сред природата, на фона на немски природни пейзажи. Младоженците трябвало да се заклеват във вярност един на друг по ритуали, описани в древните немски саги и т. н. – и хората наистина го правели.

Така в началото на тоталния нацизъм се оказал ентусиазмът. А после илюзорните перспективи за призрачно единство (всъщност класовите и социални различия никъде не изчезнали), вдъхновението за големи цели и новата социална перспектива, която предлагал национал-социализмът, довели до 64 милиона човешки жертви във Втората световна война.

Категория:
Любопитно · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title