Следствието и съдът на Инквизицията са теми, обгърнати в пелена от загадки и обикновено историческо невежество. Когато сега казваме „инквизиция“, си представяме много страшна картина, която възниква във въображението ни главно поради литературата и филмите с антихристиянска насоченост. Сякаш виждаме монаси в тъмни одежди, с инструменти за изтезания в ръце, шетащи из влажни тъмни подземия, в които много затворници изнемогват и страдат… Но всички подобни ужасии са доста далеч от истинската картина на Инквизицията през Средновековието.
С термина „инквизиция” се обозначава специална наказателна процедура, възникнала в Западна Европа през ХІІІ век. Разбира се, тя не се появила от нулата, а била заимствана от римското право, където думата „inquisitio» означава „разпит“. Главната разлика била, че в Рим можело да бъдат измъчвани само роби, а през Средновековието изтезания се прилагали към представители на всички съсловия.
Инквизиционният съд заменил друга средновековна съдебна процедура – обвинителната, която била масова в Ранното Средновековие. Тогава за съдия се смятал не човекът, а сам Господ. Хората в качеството им на съдебни чиновници били само свидетели на проявите на Неговата воля. Ето защо в Божия съд използвали „ордалия“- изпитание на обвиняемите с различни средства, например, докосване с нажежено желязо. Ако обвиняемият останел невредим, значи бил невинен. Използвали и съдебния двубой (т. нар. „двустранна ордалия“), в който ищецът и ответникът се биели помежду си с оръжие в ръце. Смятало се, че победителят е прав, а победеният губел процеса.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
