Големият глад в Ирландия от 1845 година е разглеждан от някои историци като повратна точка в историята на Ирландия. Гладът е бил често срещан през 19 век, но този от 1845 надминава всички останали.
Ирландското селско население бързо нараства през 19 век. Това е така, защото когато семействата имали много деца, това означавало, че на по-късен етап ще има кой да се грижи за възрастните. Но това също така означавало, че големите семейства имали нужда от по-големи количества храна, за да се изхранват.
Картофите представлявали основната храна на селското население в Ирландия. Въпреки това, картофите са силно уязвими на болести, особено така наречената „potato blight”, причинена от появата на микроорганизмите, познати като фитофтора инфестанс. По онова време не съществувал метод, който да предотврати появата на тези микроорганизми.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
