През 1872 година Уилям Ралстън е най-богатият мъж в Калифорния. Треската за злато и сребро се случват толкова бързо, че жителите на Америка очакват следващото голямо откритие. Така че, когато двама мъже се появяват на прага на банката, носещи торба със загадъчно съдържание, предчувствието, че нещо ново и огромно е открито, се засилва.
Една вечер през 1872 година двамата мъже на име Филип Арнолд и Джон Слак се появяват в банката на Джордж Робъртс. Те твърдят, че носят нещо изключително ценно, което искат да съхранят в трезора на банката, но не казват какво точно е то. Арнолд, който говори повече от партньора си, споменава нещо за „груби диаманти“, но двамата отказват да споделят повече. Освен това, те искат от Робъртс също да не споменава нищо на никого.
Уилям Ралстън
Робъртс обаче не може да пази тайна. Той веднага разговаря с Уилям Ралстън, който от своя страна се свързва с двамата мъже. Уилям им казва, че иска да види диамантите и да разбере къде са открити. Момчетата обаче отново отказват да споделят, защото усещат намеренията на Ралстън, който иска да ги подмами да продадат своите мини, където са открити диамантите. Арнолд и Слек му показват торбата, в която има не само диаманти, но рубини и сапфири.
Когато вижда диамантите Ралстън е възхитен. Той събира всички най-изтъкнати бизнесмени в целия град, които да инвестират в мината. Те се съгласяват да платят на Арнолд и Слак 50 000 долара сега и 50 000 долара по-късно, в зависимост от големината на мината. Двамата се съгласяват и обещават да покажат на бизнесмените местонахождението й, но първо искат да се върнат в Кентъки за известно време, оставяйки диамантите като залог за това, че ще се върнат отново и ще изпълнят своята част от сделката.
Арнолд и Салк напускат града с влак, но вместо да се върнат в Кентъки, те отплават за Европа, за да посетят Лондон и Антверпен, където се срещат с търговци на диаманти. Там те купуват най-евтините и зле обработени диаманти, които успяват да намерят. Защото, както всички се досещаме, Арнолд и Слак не са нищо повече от обикновени измамници.
Филип Арнолд и Джон Слак
Двамата мъже похарчват общо 20 000 долара за тези диаманти, след което се връщат в пустинята Колорадо. Там те заравят закупените камъни на различни места – където им видят очите. По-късно канят инвеститорите, които остават страшно възхитени от находището. Бизнесмените откриват няколко диаманта още при посещението си и се отправят към Ню Йорк, за да ги покажат на Чарлз Тифани. Тифани е експерт по скъпоценни камъни, но се оказва, че може да оценява само обработени диаманти, защото никога досега не е получавал необработени, груби камъни. Той обаче оценява купените за 20 000 долара диаманти на стойност 1,5 милиона долара.
Сделката е приключена и Арнолд и Слак получават общо 550 000 долара. Цялата им схема успява да се осъществи, благодарение на късмета, който имат, но все пак, получават сумата. Пътувайки обратно към Сан Франциско, инвеститорите са вдъхновени от невероятната си находка и обсъждат колко много пари ще изкарат от нея. Този разговор обаче изненадва господин Кларънс Кинг, който бил геологът, нает, за да изследва участъка от земя, в който се намира закупената от бизнесмените мина. Той е шокиран от новината, че там има диаманти, затова споделя желанието си да отиде и да ги види със собствените си очи.
Кинг открива много диаманти, но и следи от скорошно разкопаване. В участъците, в които не било разкопано, нямало нищо. Разбира се, защото земята не съдържала никакви скъпоценни камъни освен онези, заровени в нея от Арнолд и Салк само няколко дни преди това.
Двамата мъже са обвинени, но бизнесмените бързо оттеглят обвиненията си, тъй като не искат да вдигат повече шум около измамата. Слак се премества в Ню Мексико, където прекарва остатъка от живота си и умира на 76-годишна възраст. Арнолд взема своя дял от парите и става банкер. След няколко години обаче, той влиза в спор със свой конкурент. Спорът им завършва с престрелка, в която Арнолд е убит.
