През 1858 година ужасяваща миризма тероризира Лондон в продължение на 2 месеца. Източникът на това, което днес е познато като „Голямата смрад“ е река Темза, в която се отичала градската канализация. В периода 1800 – 1850 година количеството на отпадъците, изпускани в реката се увеличило, тъй като самото население на Лондон се удвоило.
През 1855 година физикът Майкъл Фарадей съобщава, че отпадъците от канализацията са превърнали речната вода в „матова, бледокафява течност“ с неприятна миризма и участъци с плътна материя от фекалии.
Тогава през лятото на 1858 година високите температури причиняват необичайно огромното количество отпадъци в реката да ферментира и миризмата става непоносима. Британските вестници започват да я наричат „Голямата смрад“, пишейки, че: „Уважението на речта свърши – от реката смърди и който веднъж е вдишал смрадта никога вече не може да я забрави и може да се счита за късметлия ако изобщо оцелее, за да я запомни“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
