За много от съветските момчета и момичета войната започвала веднага след абитуриентския бал. Евдокия Завалия започва своята фронтова кариера още по-рано – на 15-годишна възраст. За да се бие за Родината, тийнейджърка трябвало да скрие истинската си възраст и … пол. Тайната на Евдокия скоро била разкрита, но това не се отразило на отношението на нейните колеги войници и особено на враговете ѝ. Германците нарекли момичето „Госпожа Черна смърт“ и изпадали в паника при мисълта за нея.
През лятото на 1941 г. Евдокия Завалия завършва 7 клас и планира да влезе в медицинско училище. Момичето мечтаело да стане медицинска сестра, а след това да учи за лекар и да лекува децата. Войната променила плановете й, така както променила живота на десетки милиони съветски хора. Веднага щом чула речта на Молотов по радиото на 22 юни, Евдокия решила, че мястото й е на фронта, а мечтите могат да чакат.
Но във военната служба за регистрация и записване, както би се очаквало, на ученичката било казано, че не пускат деца на война. Но войната, без да пита, сама дошла в живота на момичето, когато немски самолети нападнали родното й село. Мишената на вражеския самолет бил конвой от руски войници, който преминавал през селото.
Случило се така, че един войник бил ударен от вражеска осколка точно пред портите на къщата и. Момичето, което се готвело да стане лекар, професионално превързало ранените му. Офицерите, като видели колко умело момичето борави с превръзките, я помолили да помогне и на други войници.
Евдокия работила неуморно няколко часа, а след това, като събрала кураж, помолила командира на батальона да я вземе със себе си на фронта. Случило се чудо – офицерът се съгласил да вземе момичето, всъщност все още дете, на война. На сбогуване бабата на Евдокия казала:
„Моето момиче! Ще кървиш четири пъти, но белите гъски ще те върнат у дома.“
За жената говорели в родното ѝ село, че е ясновидка и живяла 114 години. Думите й останали в душата на Дуся и това необичайно предсказание се сбъднало.
Така 15-годишната Евдокия Завалия станала войник в 96-и кавалерийски полк от 5-та кавалерийска дивизия на 2-ри кавалерийски корпус. Момичето трябвало да лъже за възрастта си – казала на командира, че скоро ще навърши 18 години. Поради това различни източници отбелязват като рождена година на героинята или 1924 или 1926 година. Всъщност Завалия още не била навършила 16 години, когато отишла на фронта.
Скоро момичето било тежко ранено и след болницата била изпратена в запасен полк. Командирът, който набирал попълнения за своя полк сред възстановяващите се войници, обърнал внимание на документите на Завалия, където името й било съкратено на „Евдок“. Офицерът попитал – Евдоким Николаевич Завалия? А тя отговорила утвърдително, защото знаела, че това може да е последният ѝ шанс да се върне в строя.
Командирът не разпознал момичето в ниския, пухкав и обръснат войник и така се родил старши сержант Евдоким Завалия. Новата служба за момичето станала 6-та въздушна бригада, която се сражавала в Кавказ. Почти 8 месеца Дуся се биела наравно с мъжете и никой не разкрил нейната тайна.
През 1942 г. близо до Моздок Завалия пленява немски офицер, който носел важни документи в щаба. През същата година тя успява да достави заловени от германците храни, лекарства и боеприпаси за попадналото в обсада звено. Евдокия донесла важния товар по течението на реката, на сал, направен от кутии за снаряди, под силен вражески огън.
Тайната на дръзкия сержант Евдоким била разкрита по време на тежките битки за Кубан. Ротата пехотинци била обградена и техният командир бил убит. Тогава Завалия поела командването и повела войниците в атака, за да пробият. Атаката била успешна, но момичето отново било тежко ранено. В болницата нейната тайна била разкрита.
Както по-късно Дуся си спомня, „никой дори не издал звук“, когато станало известно, че тя не е мъж. Момичето очаквало да бъде наказано и по възможност да бъде изпратено в тила. Но смелата Дуся, напротив, била окуражена, като я изпратили на курс за младши лейтенанти на 56-та Приморска армия, където Завалия заминала през февруари 1943 година.
След като завършила курсовете, Евдокия Завалия била назначена за командир на взвод на отделна рота картечари от пехотата на 83-та морска бригада. Офицерите и войниците на шега нарекли отряда „Дусински взвод“, но немците нямали време за шеги. Враговете нарекли момичето „Госпожа Черна смърт“ и обявили награда за главата ѝ.
55 артилеристи били в „Дусинския взвод“, а само 16 доживяват до Победата. По-късно Евдокия признава, че през военните години не се е научила да губи другари по оръжие и е преживявала всяка смърт като смъртта на любим човек. Но болката и сълзите трябвало да бъдат скрити, тъй като „Фрау Черната смърт“ не можела да си позволи да изглежда слаба.Предсказанията на баба ѝ се сбъднали – четири пъти Евдокия била ранена и два пъти леко контузена. Три пъти ѝ подготвяли погребение, но след това намирали момичето сред живите. Името й дори се появява на масовия гроб в Белгород Днестровски, след поредната рана, когато Дуся трябвало да се преструва на мъртва на бойното поле.
Тогава, след устието на Днестър, немците минали сред загиналите и ранените и довършили оцелелите, но Завалия успяла да ги подведе. Дори когато немският щик влязъл в крака на момичето, тя не издала нито звук – само благодарение на това успяла да оцелее и да изчака, докато дойде помощ.
Животът на Евдокия Завалия, притежател на четири военни ордена и почти 40 медала, свършва на 4 май 2010 г. Героинята не доживяла само 5 дни, за да достигне до 65-годишнината от Победата. В чест на тази смела жена е наречена улица в родното ѝ село, в района на Николаев, Украйна.
Много жени, борили се против врага по фронтовете на Великата отечествена война наравно с мъжете, са влезли в историята. Сред тях има много млади, като Евдокия, които са истински героини. Но никоя от тях не успява да ръководи подразделението на морските пехотинци.
Автор: Десислава Михалева
