През 424 г. пр. Хр. в сухопътната битка при Делия древногръцките воини изстрелвали от кух дънер някаква запалителна смес, състояща се от суров нефт, сяра и селитра, както и от други, неизвестни ни днес вещества. Огнени смеси за изстрелване използвали през І век пр. Хр. и воините на древен Китай.
Раннохристиянският автор от III век Секст Юлий Африкански в своята енциклопедия „Плетеници“, съставена за римския император Александър Север, говори за „мидийския воден огън“, който бил направен от битум, сяра, пепел, каменна сол, пирит, „гръмотевичен камък“, и го хвърляли със снаряди, напомнящи по-късните гранати.
Но само едно вещество, изобретено от инженера и архитект Калиник през 668 г., било наречено „гръцки огън“. За неговото изстрелване той създал още и сифон. „Гръцкият огън“ е горяща смес, използвана от византийската армия в сраженията с многобройните нападатели на империята – главно по море. Умелите ромейски майстори усъвършенствали сифоните, от които гръцкият огън във вид на пламтяща струя бил изстрелван срещу враговете. Сифонът представлявал медна тръба, пълна със запалимата смес. Най-вероятно огънят бил изхвърлян с помощта на сгъстен въздух.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
