Управлението на крал Людовик XIV се смята за „Златния век“ на Франция. Разкошът на неговия двор и блестящите победи на бойното поле накарали цяла Европа да го нарече „краля-слънце“.
Върхът на успехите на Людовик XIV била Холандската война (1672-1678), по време на която той успя да наложи волята си на всички тогавашни световни сили. Но тази война станала и повратната точка, след която силата на Франция започнала да отслабва.
В средата на ХVІІ век в Европа настъпили важни промени. Испания, която владеела огромни територии, бързо губела сили, а заедно с тях и уважението на своите съседи. Никой не уважава слабите. За разлика от нея Франция, преодолявайки продължителна криза, придобивала сила и влияние. Министърът на финансите Жан-Батист Колбер провел блестящи реформи. Търговията, производството и селското стопанство процъфтявали, приходите в хазната били огромни. Военният флот достигнал близо 150 плавателни съда, включително двадесет 120- и дори 130-оръдейни линейни кораби. Числеността на армията достигнала 170 000 души с най-модерната артилерия в Европа. Маршал Тюрен, принц Конде, херцог Люксембургски били великолепни пълководци.
Франция притежавала огромни колонии в Америка: цяла Канада до Средния Запад на съвременните САЩ, Луизиана (по онова време огромна територия с неопределени граници, на мястото на която днес са разположени 16 съвременни американски щати), острови в Карибско море: Гваделупа, Доминика, Хаити, Тобаго, Гвиана, редица фактории по бреговете на Африка и на остров Мадагаскар, Пондишери и Чандернагор в Индия.
Людовик ХІV виждал, че богатството и хитростта помагат на холандците да заговорничат срещу Франция, да набират чужди войски, да субсидират враговете на Париж и на всичко отгоре да стоят настрана и да се преструват на ни лук яли, ни лук мирисали. Той решил да се подготви възможно най-внимателно за война с Холандия. В продължение на 4 години около холандските граници била изплетена истинска мрежа от враждебни държави.
През 1670 г. бил сключен таен съюз с Англия. Крал Чарлз II помнел добре, че по време на буржоазната революция неговите роднини, преследвани от Кромуел, намерили спасение в Париж. Освен това, като приятен бонус при него била изпратена една от първите красавици на Париж – мадмоазел Луиз дьо Кероай, с ясни инструкции да съблазни английския крал и да следи всеки негов ход. Тя изпълнила задачата си перфектно и много бързо.
Дошъл ред на германските княжества и градове-държави. Някои били склонени към съюз с Франция чрез гаранции за защита. На други щедро платили за неутралитет (Оснабрюк, Хановер), а на трети, напротив, било обещано да получат нови територии за помощ във войната срещу Холандия (Мюнстер и Кьолн). Курфюрстът на Бранденбург също решил да бъде неутрален, като получил субсидия от Франция.
През 1672 г. било сключено споразумение със Швеция, която владеела земи в Северна Германия – и трябвало да нападне всеки, който помогне на холандците. Австрийският император Леополд I също харесал звъна на френското злато. Той обещал да не помага на никого, с когото Франция ще воюва.
Дания, Испания и някои германски принцове изразилии желание да помогнат на Холандия. Но датчаните се туткали 6 години, испанците били повече бреме, отколкото помощ, а принцовете започнали да се пазарят, сякаш ставало дума за зеленчуци на сергия. Изглеждало, че Париж може да възтържествува – Холандия била почти напълно изолирана.
През пролетта на 1672 г. за нападение били готови 117 хиляди френски пехотинци, 25 хиляди кавалерия, 70 английски и 30 френски линейни кораба.
Холандците едва ли имали 30 000 войници. В морето били малко по-силни – с 80 линейни кораба и гениалния адмирал Михаел де Ройтер.
През май 1672 г. Людовик се уморил да чака и прекосил Рейн. Холандските крепости се предавали една след друга. Суша в Северна Европа също помагала на французите – дори по Рейн се открили бродове.
Де Ройтер обаче спечелил 3 морски битки, което провалило плановете на съюзниците за морска блокада и десант. Отчаяните холандци отворили шлюзовете на дигите и потопили цялата страна под морските води. Междувременно там републиканското правителство паднало, на власт дошъл принц Вилхелм ІІІ Орански. Това рязко променило баланса на силите. Испанците веднага му помогнали с армия. Курфюрстът на Бранденбург предложил 20-хилядна войска в замяна на субсидии. Много немски князе последвали неговия пример. През пролетта на 1673 г. войната вече станала общоевропейска. Французите трябвало да разделят силите си върху няколко театъра на бойните действия. Те почти винаги побеждавали в големите битки, но немците и холандците през цялото време изкарвали свежи резерви и маневрирали.
Така войната продължавала с променлив успех. Градовете по няколко пъти преминавали от ръце в ръце. Франция загубила маршал Тюрен, убит от случайно гюлле. Загинал и холандският адмирал де Ройтер. До 1678 г. жертвите от двете страни достигнали около 200 000 души.
През 1678 г. френските войски превзели големи територии, но хазната вече била празна. Просто нямало вече пари за война. Людовик подписал мир. Франция излязла победоносно от войната и успя да запази по-голямата част от завладените земи. Испания загубила Франш-Конте, а Австрия – град Фрайбург. Людовик ХІV вече бил наричан „кралят- слънце“ не само заради разкошните балове, но и за военните си победи.
Но страната била съсипана, а резултатите от реформите на Колбер сведени до нула. Франция пожертвала развитието на колониите си – за тях нямало нито пари, нито хора. Така през следващия век французите били изтласкани както от Америка, така и от Индия.
Именно в Холандската война през 1673 г. при обсадата на Маастрихт загинал Шарл дьо Кастелмор, граф д`Артанян.
А холандецът Вилхелм ІІІ Орански 11 години след войната станал крал на Англия.
