Още

    Игнац Земелвайс – лекарят, отхвърлен заради собствената си гениалност

    Игнац Земелвайс е една от най-умните личности, за които мнозина дори не са чували. Той е унгарски лекар от средата на 19 век, който е първият, опитал се да популяризира миенето на ръцете сред докторите, но в крайна сметка е взет за присмех от цялата медицинска общност заради това.

    Всичко започва през 1847 година, когато Земелвайс става началник на родилното отделение в “Allgemeine Krankenhaus” – най-голямата болница във Виена, Австрия. По онова време една от шест жени умира след раждане от така наречената „следродова треска“. Симптомите винаги били едни и същи – родилката имала тръпки, треска, коремът ѝ се превръщал в изключително болезнено място и в рамките на няколко дни тя умирала, оставяйки новороденото си без майка.

    Аутопсиите също били винаги еднакви – лекарите и студентите по медицина знаели, че когато отворят тялото ще бъдат посрещнати от такава силна и зловонна миризма, че на повечето студенти веднага им прилошавало. Всички органи на мъртвите жени били подути, възпалени и крайно повредени.

    Обясненията за честите смъртни случаи били разнообразни, а някои от тях изключително странно звучащи. Някои доктори вярвали, че причината за смъртността е „студеният въздух, който навлиза във влагалището“, а други, че кърмата на майката се насочвала от гърдите към други части на тялото. Трети смятали, че причината са вредните частици във въздуха, а други че това е свързано с естествената физика на жените – някои просто получавали „следродова треска“, а други не и лекарите не можели да направят нищо по въпроса.

    Тук се появява Игнац Земелвайс. Като началник и на двете части на отделението (едното, където се извършвали ражданията и другото, където се обучавали студентите по медицина) той забелязва, че смъртността, причинена от „следродова треска“ е 10 пъти по-висока във втората част на отделението (при студентите). Възможно ли било да има връзка, се пита той, между лекарите и студентите, които често ходели на дисекция на трупове, и ужасните смъртни случаи на тези жени?

    След като разследва нивата на заболяемост и в двете части на отделението, както и сред населението като цяло, Игнац Земелвайс бил сигурен в едно нещо – честотата на смъртните случаи от „следродова треска“ в болница, ръководени от лекари, била много по-висока от смъртността в цяла Виена, включително при раждания в къщи и дори сред бедните и просещи по улиците майки. Земелвайс осъзнава, че буквално било по-безопасно да родите детето си в някоя тъмна уличка, отколкото да го родите в болница, където работели едни от най-добре обучените лекари в цялата страна.

    Тогава той осъзнава – вероятно нещо се предава от аутопсиите на труповете към раждащите жени. Често студентите по медицина участвали в аутопсии, след което с неизмитите ръце, с които вършели това, пристигали в родилното, за да асистират при раждането.

    Земелвайс предполагал, че потенциално смъртоносни частици били прехвърляни от едното на другото място заради мръсните ръце на лекарите и студентите там. Затова той принуждава всички, с които работи, да дезинфекцират ръцете си с хлор преди да се появят в родилното и по този начин смъртността сред родилките била намалена с 1.2% само в рамките на година.

    Въпреки това, дори при изключително убедителни доказателства, показани на практика, медицинската общност пренебрегва твърденията на Земелвайс, отбелязвайки, че той най-вероятно вреди на собствените си пациенти.

    Научната общност просто не успява да вземе думите на Земелвайс сериозно, тъй като откритията му посрамвали останалите лекари, както и медицинските доктрини, които те изучавали. Скоро той губи уважението на колегите и началниците си. Кариерата му никога не се възстановява и в крайна сметка Земелвайс започва да показва признаци на психическо заболяване. Приет е в психиатрична клиника през 1865 година, където е пребит до смърт от охранителите. Макар че днес е всепризнат лекар, той не доживява да види работата си потвърдена от медицинската общност.

    Името на Игнац Земелвайс се свързва и с понятието „Земелвайс рефлекс“, което описва човешката склонност да отхвърля или игнорира нови доказателства, които противоречат на установените норми или вярвания.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови