В средата на 1400-те години Европа се издига от пепелта на мрачните нощи от Средновековието. Хората са загивали, страдащи от чума след чума, „родена“ на кораби от далечни страни и причинена от лоша лична и обществена хигиена. Калта и нечистотията от градските улици преследват болните, създавайки в съзнанието им тунели на смъртта и зараждайки страх пред един Бог, който изглежда ги е изоставил напълно.
Освен това имало и войни – силните и здрави мъже, напускали домовете си, за да тръгнат с Кръстоносците, без да знаят дали ще се върнат отново у дома. Собствениците на земи имали безкрайни спорове относно собствеността над териториите, но това били битки, които обикновените селяни водели вместо тях. Но от смъртта и опустошението възниква нова ера, която ще промени света завинаги.
В края на 1400-те години жаждата на Европа за Арабска почва, страданието от продължителните болести и липсата на лоялност сред обществото са прекратени. Кръстоносните походи довеждат до продължителни бойни действия, но освен това те носят и ключа към спасението на Европа – познанието. Монасите, свещениците и служителите, които придружават Кръстоносците, отново връщат творбите на Платон, Аристотел, Сократ и много други, на европейска земя и ги копират и разпространяват отново.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
