background img
май 30, 2017
323 Views

Има ли полза от затворите?

Автор:

В момента в световните затвори има над 9 милиона души. Половината от тях са в страните Америка, Китай и Русия. Засега САЩ държи рекорда за най-много затворени престъпници – над 2.3 милиона. В Америка живее 5% от световното население, а над ¼ от тези хора са зад решетките. Но има ли полза от затворите?

Не. Всъщност, данните сочат, че затворите постигат точно обратното на това, за което служат – те създават по-голяма престъпност и произвеждат по-голям брой престъпници. Когато всички тези престъпили закона хора се съберат на едно място, което нямат право да напускат, това, за което могат да говорят, е едно – да споделят собствените си престъпления и да се учат от „опита“ на другите. Престъпността дори се практикува в затворите, при това по всевъзможни начини. Някои затворници дори се издигат и започват да дирижират нови престъпления, докато се намират зад решетките.

Затова не е учудващо, че броят на рецидивистите е толкова голям. В Америка почти 70% от затворниците са били арестувани повторно, в рамките на 3 години след освобождаването им. Във Великобритания статистиката не се различава особено много – 47% от освободените биват залавяни отново до първите 3 години от пускането им на свобода.

Някои от световно признатите психолози твърдят, че затварянето на хората зад решетки и забраната над тях да контактуват с други хора е изключително опасна за психическото им здраве. Това ги дехуманизира и ги принуждава да мислят само и единствено за това как да избягат, за да извършват нови престъпления. Веднъж случило се, тези хора не виждат никаква възможност в живота си, освен да бъдат престъпници. Засега най-травмиращо влияние на затворниците оказва изолацията от близките им хора. Психолозите споделят, че фактор номер 1 за това дали даденият престъпник ще извършва нови престъпления, е това дали има подкрепата на семейството си или не. Затворите превръщат тази подкрепа в напълно невъзможна.

Само в Америка 2.7 милиона деца имат родители, които са в затворите. Проучванията показват, че когато дете има родител, който е зад решетките, то е много по-склонно също да извърши престъпление. И така какъв е отговорът? Какво е решението?

Има страна, в която арестуваните след освобождението си престъпници, представляват само 20%. В нея биват лишени от свобода само 70 на всеки 100 000 души. Това е доста малък брой, сравнено с рекордьора в тази област – Америка, която задържа 716 на всеки 100 000 души. Тази страна е Норвегия.

Норвегия е една от най-безопасните страни за живеене. Но как е възможно това, при положение, че толкова малък брой престъпници биват затваряни зад решетките? В Норвегия вярват, че за да се намали престъпността, е важно престъпниците да се превърнат в пълноценни членове на обществото – едва тогава процентът на престъпленията ще намалее, а няма да нараства непрестанно, както е в Америка. Норвегия успява да усъвършенства изкуството на реабилитирането.

Но методите им са доста необичайни. За разлика от другите страни, властите не затварят извършителя в празна бяла стая, за да го разпитват по цели денонощия, а се държат със своите престъпници като с напълно нормални човешки същества. Това може да звучи доста несправедливо – все пак това са хора, които са наранили или дори убили някого.

Но нека разгледаме „Halden” – затвор с максимална сигурност в Норвегия, който е дом на най-закоравелите престъпници. В него всички извършители на престъпления са равностойни и към тях се отнасят по един и същ начин. Затворниците имат собствени стаи с прозорци, които дори са уютни и приветливи, в тях има телевизор, личен душ, мини-хладилник и други луксозни неща. В „Halden” има училище по готварство, където затворниците се учат сами да приготвят вечерята си. На тях им е позволено да напускат стаите си, когато поискат, за да се възползват от възможностите в затвора като фитнес, спортна зала, игрища, музикално студио, дърводелска работилница, библиотека с книги и компютърни игри. Затворниците непрестанно са подтиквани да излизат от стаите си, като за това дори им се заплаща – по 7 долара дневно, за да общуват и да се социализират. Всеки от тях има възможност да се образова и да си намери работа.

Стая в затвора “Halden”, Норвегия

Никой никога не се е опитвал да избяга от „Halden”, нито някога е имало инцидент със затворниците. Може би ще се запитате защо е всичко това? Нима заслужават подобна съдба?

Целта на всичко това е само една – реабилитация. Когато видят и осъзнаят колко по-добър би бил животът им без престъпления, никой от задържаните не иска да се връща към тъмното си минало. Почти никой от тези хора не извършва престъпления повторно.

Норвегия е страна, в която отнемането на свободата на престъпниците се счита за достатъчно наказание само по себе си. По този начин властите се опитват да излекуват психическите рани, които са подтикнали тези хора да извършат престъплението на първо място. Този метод определено е неприемлив за голяма част от хората и начина, по който Норвегия се отнася със своите престъпници провокира множество дебати и критики към страната. Но данните сочат, че престъпността в Норвегия намалява с всяка изминала година.

След освобождаването си от затвора в Норвегия, престъпниците често биват проверявани от психолози, които обръщат внимание на начина, по който те се чувстват и се уверяват, че дадения човек си е намерил добра работа. За разлика от Америка например, където дори едно малко престъпление слага огромна черна точка в автобиографията на престъпника и той знае, че никога повече няма да успее да си намери работа и да има кариера. Психолозите смятат, че изгубеното бъдеще е най-честата причина бившите затворници отново да се обръщат към криминалния свят.

Максималната присъда в Норвегия е само 21 години. Дори терористът Андеш Брайвик, който през 2011 година убива 8 души чрез коли бомби в Осло, а по-късно прострелва 69 души в летен лагер, е осъден на 21 години. Тази кратка присъда е посрещната с огромен скептицизъм и дори отвращение от световните медии.

Андеш Байвик

Той е най-голямото предизвикателство, което системата на Норвегия трябва да премине, за да докаже действително, че нейната идея за реабилитация наистина работи. Но дали ще успее? Само времето може да покаже.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title