Император Ремус І

Гордият, войнствен и великолепно организиран Рим станал, първата в Древния свят, цивилизована свръх-държава – която със силата на оръжието покорила по-голямата част от познатите тогава населени земи в Европа и Средиземноморието. В този процес на изграждане на римската цивилизация има и множество любопитни истории и легенди. Едно такова събитие са перипетиите около император Ремус.

Това се случило по времето на Калигула. Много съвременни историци, следвайки античните автори, в един глас твърдят, че печално известният император Калигула бил психически болен.  „Калигула“, всъщност, не е име, а прякор – „Ботушчето“, защото като дете бъдещият император ходел с ботушчета-сандали, подобни на войнишките, наричани „калигу“.

Историята разказва как императорът Калигула направил коня си сенатор – и дори го въвел в Сената, където всички му отдали сенаторски почести. Но веднъж се случило нещо още по-шокиращо. Плутарх разказва, че това станало на 3 март 39 г. Тогава имало заседание на Сената. На него Калигула дошъл с любимата си маймунка Ремус. Тя се държала, както се държат всички маймуни: въртяла се, правила гримаси, плезела се и показвала жълти зъби. Сенаторите се опитвали да не обръщат внимание – маймуна като маймуна. Но нямало как да продължат да я пренебрегват. Защото Калигула изпаднал в един от обичайните си пристъпи на необяснима ярост. Заявил, че Рим е толкова корумпиран и прогнил, че вече не заслужава да бъде управляван от него. А може да бъде ръководен от когото и да било. Дори и от тази маймуна!

Речено – сторено. По волята на Калигула маймуната съвсем офицално била провъзгласена за „император Ремус І“. Той я настанил на трона – и тя управлявала могъщата империя почти цяло деноноще. Римските сенатори мълчаливо преглътнали поредната обида към своето достойнство. Маймуната, сред гримаси и плезения, „подпомагана“ от Калигула, утвърждавала закони, издавала присъди, решавала държавни дела. По-късно един от сенаторите писал:

„Създаваше се странно усещане и по гърбовете ни плъзваха мравки, защото отстрани изглеждаше, че тя действа напълно разумно! Сякаш маймуната, гъсто обрасла с червеникава козина, действаше и вземаше решения, като истински император!“

След заседанието в сената император Ремус І, под охраната на преторианци, бил отнесен в разкошен позлатен паланкин до императорската ложа в Колизеума – където наблюдавал боевете на гладиаторите. На другия ден Калигула дошъл в Сената и се държал така, сякаш вчера нищо не се било случило. Може би жестокият тиранин бил променил решението си? Той отново взел в ръце цялата власт в града и империята. 

А какво станало с маймунката? Дали отново била с Калигула, правила гримаси и плезела език? Не, повечето сенатори свидетелстват, че никой никога повече не я видял. Маймунката изчезнала безследно. В интерес на истината, скоро след това римляните искрено съжалявали, че маймунката Ремус управлявала само един ден. Защото безумията, своеволията и жестокостите на Калигула продължили. Определено с нея на трона се живеело по-добре.

Този куриоз отдавна вълнува историците по цял свят, които се занимават с епохата на Древния Рим. Според някои, това било своеобразна метафора, която предвещавала края на кървавия режим на Калигула и като цяло – на Римската империя. Други смятали, че легендата за маймунката Ремус е раннохристиянска притча, която показва пълното падение на нравите и морала в Рим. Единствено археологът от Милано – Емилио Ланчини, винаги вярвал твърдо в реалността и историческата точност на „чудото с Ремус“. Но никой не бил съгласен с него. За коня-сенатор знаели всички, но маймуна-император – това вече било прекалено.

Тогава Ланчини, в стремежа си да докаже своята правота, преровил планини от исторически материали. Освен свидетелството на Плутарх, открил разкази за „чудото с маймуната“ в частни писма на знатни римляни от времето, когато управлявал Калигула. Археологът получил и разрешение от властите да извършва разкопки в катакомбите, където почиват останките на много римски императори. И когато илюзорната надежда за успех вече започнала да помръква, изведнъж пред очите му се показало странно погребение – мумията на малка маймунка. И това, сред останките на владетелите на древния всемогъщ Рим! В непосредствена близост до мумията на маймунката лежал истински, оригинален държавен печат, а от другата й страна – императорски скиптър и бронзова плочка, покрита със слой зеленикава платина, върху която се четял надпис: „Слава на император Ремус І“.

Всичко се оказало истина. Макар и само за един ден – но Рим бил управляван от маймуна.