Още

    Интелектуалното възраждане през XI-ти и XII-ти век

    Творческият импулс на Каролингското възраждане, чието влияние било ограничено и краткосрочно, не оцелял в хаоса, причинен от нашествията на викингите, унгарците и сарацините през IX-X вв. Независимо от това, постиженията от епохата на Каролингите не били безвъзвратно загубени. Хората продължавали да учат латински, да съхраняват, копират, украсяват и подвързват ръкописи. Необходими били само благоприятни условия, за да могат творческите възможности на обществото да се проявят отново и на най-високо ниво.

    Такива условия се появили с настъпването на относително мирно време и се дължали на нарастващия просперитет в Европа, който позволявал на много хора да не се ангажират с физически труд. Погледът към света през ХІ-ти век станал доста по-оптимистичен. Манастирите продължавали да играят ролята на центрове на културата и образованието, а сега към тях се присъединили дворовете на крале, принцове и кардинали. Към катедралите се създавали библиотеки, най-известната от които през първата половина на ХІІ-ти век станала тази в Шартър, малък град на 80 км югозападно от Париж.

    Копиране на ръкопис в скрипторий. Уикипедия

    Но повечето нови училища се откривали в големите градове. Градовете, подобно на манастирите и дворовете на владетелите, обединявали хората и вече само с това ги насърчавали да обменят идеи и творчески мисли.

    В началото учениците се събирали около един или неколцина известни учители. С течение на времето от такива съюзи на „студенти” и „магистри” се формирали постоянни учреждения, където се предлагало систематично образование по най-различни предмети. В тези учреждения – „университети“, обикновено изучавали всички „свободни изкуства“: граматика, риторика и логика (това бил т. нар. „тривиум“), както и геометрия, аритметика, музика и астрономия („квадривиум“).

    Различните университети се специализирали в една от трите основни области на знанието – медицина, право, богословие. Например, в Салерно (Южна Италия) съществувал център за медицинска подготовка, вероятно още от римско време. Неговият разцвет се пада на ХІ-ти век, когато се проявил благотворният ефект от културните връзки с византийския свят. Впоследствие той отстъпил първенството на университетите с по-широка образователна програма, по-специално на този в Монпелие, Южна Франция.

    Славата на Болоня като център на юриспруденцията се оказала най-трайна: именно тук в началото на ХІ-ти век се възродило системното изучаване на римското право, както било записано в Кодекса на Юстиниан.

    Средновековните учени се стремят да разберат геометричните и хармоничните принципи, чрез които Бог е създал Вселената. Уикипедия

    И, разбира се, изучаването на римското право в самия Константинопол никога не било спирало.Така наречените „глосатори“ снабдявали текста на Кодекса с обяснения и коментари, демонстриращи неговата вътрешна логика и приложимост към конкретни ситуации.

    Хиляди студенти, които в продължение на много години идвали в Болоня от цяла Европа, за да учат право, били предимно миряни, а не свещеници и, обикновено, по-възрастни от студентите в другите факултети: те често вече заемали постове в светската администрация или в църковни институции.

    Заедно с школата по римско право, в Болоня се формирала и такава по църковно право, където коментарите и преподаването носели също сериозен, систематичен характер.

    Студентите, предимно отдалеч, се обединявали в „университети“ (от латинската дума universitas – „съвкупност“) и били освободени от действието на местната юрисдикция и от местното данъчно облагане. Те сами плащали квартирите и книгите си, дори можели да определят желаните предмети на обучение, както и размера на заплащането на професорите. Тези права на студентите били специално потвърждавани от императора на Свещената римска империя.

    Първоначално заплащането на професорите се състояло от финансовите вноски на студентите, но с течение на времето започнали да получават фиксирано плащане от града, който не бил заинтересован от приток на външни преподаватели. Причината била, че професорите постепенно се заселвали в Болоня, женели се за местни жителки и така се подчинявали на местните закони.

    Извън Италия образователните центрове били повече под влиянието на духовенството. Например, това, което Болоня била за изучаване на правото, представлявал Париж за овладяване на богословието. Той надминал школите в Шартър и Реймс едва през ХІІ-ти век, главно поради вдъхновената преподавателска дейност на Пиер Абелар.  В началото на XIII-ти век университетът получил от папата привилегията да приеме свой собствен устав. Както и в Болоня, студентите се обединявали в „общности“. Много от тях живеели в университетски сгради. Там сетне се появили колежи, които имали право да получават дарения, подобно на религиозни институции. Най-известният в Париж колеж – Сорбоната, е основан от Робърт де Сорбон, капелан на крал Луи IX. Системата на колежите се разпространила и в повечето други европейски университети, но като основна днес е останала само в Англия.

    Университетските професори – духовници или миряни, били предимно професионални преподаватели. Европейското общество вече било достатъчно богато, за да си позволи да плаща на такива хора. Но културата, като цяло, все още била лукс. Манастирът Райхенау, разположен в един от най-богатите райони на Германия, имал библиотека от около 1000 тома, манастирът Крайстчърч – само около 600, а известният Клюни още по-малко.

    Животът на учените далеч не бил лесен. “Философите не живеят като богати хора – пише на Абелар неговата възлюблена, Елоиз, когато той поискал да се ожени за нея. – И онези, които искат да придобият голямо богатство и да посветят живота си на нещата от мира сега, надали ще изучават старателно Писанието или философията”.

    Именно тогава се засилило чувството за благодарност към учените от древността. Бернар Шартърски, един от забележителните представители на Шартърската школа, пише през ХІІ-ти век:

    „Ние сме само джуджета, седнали върху раменете на древните великани. Днес виждаме повече и по-далеч от тях, но не защото нашето зрение е по-остро – а защото те ни издигат и носят на своята гигантска височина“.

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link