Още

    Маршът на смъртта

    В края на ХVІІ-ти и началото на ХVІІІ-ти век най-добрата пехота в Европа били шведските „каролинери“. Те извоювали своите победи в битките не с брой, а с храброст и умение. Изключително дисциплинирани, тези части прилагали на практика най-новите постижения на военно-тактическата мисъл по онова време.

    Каролинерите били изключително ударни войски – просто нито тренирали отстъпление, нито били подготвяни да отстъпват. Те се втурвали към вражеските редици и стреляли само от близко разстояние, за да убиват. Яростната им атака сломявала бойния дух на вражеските армии и обръщала в бягство противниковите бойни формации.

    За създаването на висок боен дух сред армията силно допринасяла и ярко изразената нападателна тактика, която била изключително победоносна. В същото време би било невъзможно да се въплъти тази тактика на бойното поле, ако духът на бойците бил нисък. Освен това, каролинерите се отличавали с висока религиозност и винаги се молели преди битка; често се случвало да вървят в атака, като пеят молитви и християнски религиозни химни.

    Разбира се, никой не може да предвиди превратностите на войната. Най-трагичното събитие в историята на каролинерите бил „Маршът на смъртта“.

    През есента на 1718 година шведският крал Карл XII нахлул в Норвегия. На генерал-лейтенант Карл Густав Армфелд била поставена задача със своята Емтландска армия да атакува близкия до крайбрежието град Трьонделаг и, което било най-важното – да превземе Тронхайм.

    Задачата изглеждала лесна – трябвало да навлязат в норвежка територия само на 80 километра. Тази маневра разсичала страната на две  части и силно влошавала положението на норвежците.

    На 29 август 1718 г. Армфелд пресякъл границата. След кратка съпротива норвежците се оттеглили и решили да подсилят подстъпите към Тронхайм. Генерал Буде наредил да се унищожат всички мостове и се откарат всички лодки, за да бъде спряно шведското настъпление.

    Карл Густав Армфелд

    В резултат шведите били принудени да спрат на 35 километра от града. Паднал първият сняг. Поради недостиг на храна, Армфелд бил принуден да даде заповед за отстъпление. Чак месец по-късно, на 26 октомври, след като частично стабилизирал ситуацията, генералът предприел второ настъпление срещу Тронхайм. По това време броят на армията му вече бил намалял от 9200 души на около 6 хиляди.

    След като изминали 75 километра по планински път, неговите полкове се приближили до града на 6 ноември. На 14 ноември, след неуспешен щурм, Армфелдт вдигнал обсадата и блокирал пътищата към Тронхайм. В продължение на почти месец шведите непрекъснато били нападани от малки норвежки отряди, които водели партизанска война.

    Точно по същото време – на 11 декември 1718 г., по време на обсадата на крепостта Фредрикстен при загадъчни обстоятелства загинал крал Карл ХІІ. Съобщението за това, заедно със заповед за отстъпление към Хандьол, дошло при Армфелд на 17 декември (според други източници – на 7 януари).

    Армфелд реши да се оттегли по най-краткия път към Швеция през Тюдал и по-нататък към Хандьол. Шведите излези от Халтдален и изминали 30 километра до две ферми в Тюдал. На следващата сутрин армията, придружена от местен водач, продължила пътя си. До село Хандьол в Швеция оставали 55 километра.

    В нормални условия това разстояние се изминавало за 2 дни. Но следобяд връхлетяла силна снежна буря и Армфелд решил да се установи на лагер върху северния склон на планината Ойфеле, на брега на езерото Есанд. В отчаяни опити да се стоплят войниците хвърляли в огньовете нискорасли брези, храсталаци, шейните и прикладите на собствените си пушки – но от това нямало голяма полза. За една нощ умрели от измръзване около 200 души.

    Бурята продължавала и на следващия ден отстъплението станало хаотично. Войниците се разпръснали по околните хълмове. По-голямата част от тях достигнали шведската граница и се установили на лагер в Енайлевен. Снежните виелици все още бушували, когато първите отряди, водени от Армфелд, влезли в Хандьол. Повечето от оцелелите пристигнали там на 15 и 16 януари 1719 г.

    Маршът на смъртта, на каролинерите, 1718 година. Изложба, илюстрираща условията на Марша за смъртта на каролинерите, в Музея на шведската армия в Стокхолм , Швеция

    След това главната цел била да се стигне до Дувед, където били подготвени жилища за войниците. Ала мнозина не успели да преодолеят този последен участък от трудния път и останали замръзнали в преспите.

    От 5800 войници, останали дотогава в армията на Армфелд, по време на отчаяния поход загинали от студ 3700.

    „Маршът на смъртта на каролинерите“ е едно от най-трагичните събития в шведската история. Днес всяка година в Тюдал се провежда историческа възстановка на този поход. В друг норвежки град – Рьорус, откъдето също преминали шведските войници, в края на юли и началото на август ежегодно се провежда музикално театрално представление под названието „Елден“. Това е една от най-големите театрални постановки на открито в Норвегия.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови