Шарлота Уелска – обичана наследница на английския трон, която загива твърде млада
Принцеса Шарлота Уелска (1796 – 1817) била единственото дете на бъдещия крал Джордж IV и съпругата му Каролина фон Брауншвайг. Нейният дядо Джордж III е крал, което я поставя на второ място сред наследниците на трона.
Нейните родители се разделят, когато тя е дете и за Шарлота било почти невъзможно да поддържа контакт с майка си. Баща ѝ Джордж IV се опитвал да я държи под контрол, но опитите му били неуспешни – Шарлота бяга от дома си, след като отказва да се омъжи за бъдещия крал на Холандия – брак, уреден от баща ѝ. След фурора, в който се превръща бягството ѝ, на принцесата ѝ е позволено да се омъжи за избран от нея мъж – Леополд I. Бракът им е щастлив, но тя не успява да осигури наследник на трона, защото детето им е мъртвородено, а тя умира малко след това – само на 21-годишна възраст.
Смъртта на Шарлота предизвиква изблик на обществена скръб. За разлика от баща си и дядо си, тя е обичана от британския народ и на нея се гледало като на възможност за възобновяване на монархията.
Констанс Маркивик – ирландска графиня, известна с ролята си във Великденското въстание от 1916 година
Констанс Маркивик (1868 – 1927) е родена в богато семейство. През 1901 се омъжва за полски граф и започва кариера, свързана с изкуството. 7 години по-късно обаче, тя изоставя изкуството и се насочва към политиката и по-специално към ирландския национализъм, но това е прекалено опасна игра. През 1911 е арестувана заради участието си в анти-роялистка демонстрация, но е запомнена най-вече заради участието си във Великденското въстание от 1916.
След като става ясно, че въстанието е обречено на провал, Констанс целува револвера си, преди да го предаде на англичаните. Тя е единствената жена, срещу която са повдигнати обвинения заради въстанието и е призната за виновна. Осъдена е на смърт чрез разстрел. По-късно присъдата ѝ е заменена с „наказателен труд“ . Това обаче не я отказва от политиката. През 1918 Констанс става първата жена, избрана в Камарата на общините.
Матяш Корвин – крал, запомнен с дейностите си за подсилване на страната
Малко хора са чували името на Матяш Корвин (1443 – 1490) днес, но той заема 19-то място в класацията “History Hot 100” – изпреварвайки личности като Оливър Кромуел, Кралица Виктория и Юлий Цезар.
През 1458 година Матяш е избран за крал на Унгария. Избирането му обаче е спорно – той е първият благородник без династичен произход, който става унгарски крал. Поради тази причина той има силна опозиция и много врагове, които желаят да го свалят от трона. Матяш е запомнен като крал, който отстоява силата и независимостта на страната на световната сцена и създава силни връзки с някои чужди държави.
Матяш подобрява администрацията в страната, съдебната система и армията. Той е патрон на науката и изкуствата и основава Bibliotheca Corviniana, която за времето си има една от най-големите колекции от книги в Европа. След смъртта му фразата „Матяш е мъртъв – справедливостта е изгубена“ става изключително популярна.
Сеймор Флеминг – дама, запомнена с участието си в един от най-големите секс скандали на века
През 1775 богатата наследница Сеймор Флеминг (1758 – 1818) е омъжена за Сър Ричард Уорсли чрез уреден брак. Бракът им обаче не е щастлив и през 1781 след поредица от връзки с различни любовници лейди Флеминг започва връзка с приятеля на съпруга ѝ – капитан Джордж Бисет. Разгневен, Сър Уорсли завежда дело срещу приятеля си, искайки компенсация заради това, че е съблазнил съпругата му, в размер на 20 000 паунда.
Започва горчив за всички страни съдебен процес. Тъй като няма какво да губи, лейди Флеминг изважда на показ всички тайни около нейния сексуален живот и този на съпруга си. Направени са скандални открития, доказващи че Джордж Бисет съвсем не е бил единствения любовник на Сеймор. Тя дори твърди, че съпругът ѝ е насърчавал извънбрачните ѝ отношения с други мъже. Лорд Уорсли бил толкова сериозно изложен, че са му присъдени само няколко шилинга като компенсация.
След този скандал репутацията на Сеймор също била разрушена. Бисет я изоставя и тя е принудена да работи като професионална любовница, разчитайки на благоговението на богати мъже.
Томас Броун – авторът от 17 век, който искал да знае всичко
Томас Броун (1605 – 1682) е забележителен човек, чието любопитство не се ограничава само в една насока. Той изследва различни области от науката, медицината, религията, историята и философията и публикува няколко творби, включително „Religio Medici” и “Pseudodoxia Epidemica”.
Освен това, Броун бил колекционер, антиквар и „zodiographer” – дума, която той създава и която се отнася за човек, изследващ и описващ животни. Броун въвежда огромно количество нови думи в английския език – повече от 780 (според Oxford English Dictionary), включително думи като „приблизително“, „електричество“, „медицински“ и „компютър“.
Катрин Суинфорд – дама, въвлечена в една от най-запомнящите се връзки на 14 век
Най-интересната част от живота на Катрин Суинфорд (1350 – 1403) започва, когато тя влиза в дома на Джон Гонт – първия херцог на Ланкастър. Катрин била френска благородничка, омъжена за един от наемателите на Гонт – Хю Суинфорд, от когото имала 3 деца. Тя започнала работа като гувернантка на дъщерите на Джон Гонт, но след смъртта на първата му жена Бланш, Гонт и Катрин започват романтична връзка. Въпреки че през 1371 Джон сключва брак с друга жена, двамата не прекратяват своя романс и имат 4 извънбрачни деца.
През 1396 година – 2 години след смъртта на втората съпруга на Джон, той и Катрин най-накрая се омъжват – повече от 20 години след раждането на първото им дете. Катрин става известна като херцогинята на Ланкастър, а децата им – известни като династията Бофор, са признати за законни, но по-късно техният полубрат Хенри IV ги лишава от правото да претендират за трона. Въпреки това, наследниците на Бофор успяват да се възкачат на английския престол – най-големият син на Катрин и Джон е предшественик на Хенри VII.
