Историята на жената зад детската игра е повече тъжна, отколкото страшна.
Стоите в тъмна баня, осветена само от една свещ, поглеждате в огледалото и изричате името й три пъти: Кървавата Мери. Тогава, казват, появява се нейният призрак, понякога държащ мъртво бебе, а друг път обещаващ да вземе вашето.
Макар тази легенда да е измислена, жената зад огледалото е била истинска и то с кралско потекло.
По-късно станала известна като кралица Мария I Тюдор, първата кралица регент на Англия, легендарната владетелка, която знаем като Кървавата Мери, е родена на 18 февруари 1516г. в Гринуич.
Като единствено дете на крал Хенри VIII и Катерина Арагонска, терзанията на Мери заради собствената й женственост започват на 17 години, когато баща й анулира брака си с майка й, раздразнен от факта, че не му се ражда мъжки наследник. Така младата Мери е напълно отделена от майка си и й е забранено повече да я посещава.
Кралят се жени за Ан Болейн, придворна дама на бившата му съпруга, която го разочарова с още една дъщеря, Елизабет. Разтревожена, че Мери може да попречи на възкачването на трона на Елизабет, Болейн притиска парламента да обяви Мери за незаконна дъщеря.
Разбира се, Болейн по-късно е обезглавена от съпруга си заради измяна, но до тогава името и репутацията на Мери са пострадали и тя е на последно място на опашката за трона.
Още от младежките си години, Мери е измъчвана от ужасни менструални болки и нередовен цикъл, които са приписани на физическия и психологическия стрес, на който е подложена.
Известно е също, че е изпадала в дълбоки и дълги периоди на меланхолия и депресия през целия си живот.
Противно на всички шансове, Мери все пак успява да седне на трона през 1553г, на 37 години. Омъжва се за испанския принц Филип с надеждата да им се роди наследник.
Отчаяна за любов и вечно търсеща одобрението на баща си, Мери повтаря същите несгоди с новия си съпруг, за когото е готова да даде всичко.
Десет години по-млад от нея и съвсем не толкова развълнуван от чувствата й, Филип изпълнява договорените задължения, които се очакват от него и два месеца по-късно най-голямото желание на Мери се сбъдва: тя забременява.
Макар да показва обичайните симптоми на бременността, включително подуване на гърдите и нарастване на корема, обществото е подозрително към късмета на кралицата и бързо плъзват слухове за фалшива бременност.
Във време, когато няма тестове за бременност, а лекарите нямат право да преглеждат монарх, само времето може да покаже дали тези слухове са верни. До тогава обаче, народите на Англия и Испания следят Мери изкъсо и зачакват.
Както е по обичай, Мери е приета в отделна стая, където лежи 6 седмици преди очаквания термин на 9 май. Големият ден идва, но не и бебето. Тя и прислужничките й предполагат, че вероятно датата не е сметната правилно и новият термин е насрочен за юни, месец по-късно.
Веднага обаче тръгва невярна информация, че кралицата е родила момче, а други твърдят, че е умряла при раждането или че подутия й корем е симптом за тумор, а не за бременност.
Въпреки всички слухове около нея, едно може да се потвърди: в края на май, коремът на Мери започва да спада.
Неспособна да разбере или обясни случващото се с тялото й, тя продължава да чака, докато онези около нея бавно губят надежда.
Юни и юли идват и си отиват, а лекарите й отлагат датата още повече. През август Мери най-после напуска покоите си, без дете и по-самотна от всякога.
Тя вярва, че Бог я е наказал заради провала й в мисия, която си е поставила само месеци по-рано.
По времето на бременността на Мери, английският народ е разделен на протестанти и католици. Мери, решена да обедини хората под „истинската религия“, поема нещата в свои ръце като подписва преди Коледата на 1554г декрет, който превръща преследването на протестанти в държавна политика. 240 мъже и 60 жени са осъдени като протестанти и изгорени на клада, заради което тя си спечелва прозвището Кървавата Мери.
И до днес, историята на Кървавата Мери, кралица на Англия, остава един от най-известните случаи на мнима бременност.
Рядко и загадъчно състояние, то се получава, когато жената има толкова голямо желание да забременее, че всъщност заблуждава собственото си тяло и то започва да проявява симптоми на бременност и дори спира менструалния цикъл.
Години по-късно Мери обявява, че отново е бременна, като този път и самият й съпруг е скептичен. Сигурна заради всички признаци на бременност, по-късно тя навлиза в менопауза и отново не ражда. На следващата година умира на 42, вероятно от рак на яйчниците или матката.
