Криптозоологията изучава „скритите животни“, чието съществуване все още не е доказано от науката. Тези животни се наричат криптиди и често са вдъхновение за легенди и митове. Някои от най-известните криптиди са Голямата стъпка, Чудовището от Лох Нес, Чупакабра и всички те са забулени в мистерия и до днес. Има, обаче много животни, които днес са често срещани, но едно време са били криптиди. Ще ви покажем десет животни, които са били отхвърляни от учените и са смятани за измислица.
Дяволска птица
Дяволската птица или Улама е страховита птица от фолклора на Шри Ланка. Това неуловимо създание е виждано много рядко, но крясъците му са чувани често. Казва се, че наподобявали писъците на жена и са възприемани от местните като предвестник на смъртта. Векове наред единственото доказателство за съществуването на Дяволската птица били крясъците й.
Тогава през 2001г. мистериозната птица е идентифицирана като нов вид сова,
Зифиус
В средновековието Зифиуса било чудовищно морско създание, което нападало корабите в северните морета. То имало тялото на риба, главата на сова, огромни очи и клиновидна муцуна. Днес Зифиус е разпознаван в лицето на клюномуцунестия кит, който е широко разпространен.
Бондегезу
Човекът от гората е легендарен дух на хората Мони в Западна Индонезия. Катерещото се по дърветата създание наподобява на малък човек, покрит с черна и бяла козина и често стояло на земята на два крака.
През 80-те години снимка на Бондегезу е изпратена на австралийския учен Тим Фланъри, който идентифицирал създанието като дървесно кенгуру. През Май 1994г. обаче Фланъри изследвал района и открил, че животното всъщност е нов вид. Познато още като Дингизо, то е двуутробно, което прекарва повечето си време на земята и си остава рядко срещано. И до ден-днешен няма нито едно заловено Дингизо.
Кенгуру
Ранните изследователи на Австралия описали странни създания, невиждани в Европа. Това били животни с глава на елен, които стояли изправени като хората и подскачали като жаби. Понякога създанието имало две глави – една на раменете и една на стомаха. Разбираемо за онова време, хората не повярвали и се изсмели на тези твърдения.
Това се променило през 70-те години на 18-ти век, когато мъртъв екземпляр от вида бил изложен в Англия. Днес това създание е познато като кенгуру и е често срещано в Австралия и е емблема на континента.
Птицечовка
Когато европейските изследователи се натъкнали на това странно същество, те били смутени. Описали го като отровен, снасящ яйца бозайник с патешка човка и опашка на бобър. Много известни британски учени го обявили за измислица и не повярвали дори когато им показали мъртъв екземпляр, като обявили, че е фалшификат.
Днес това забележително животно е известно като птицечовка и е един от петте вида бозайници, снасящи яйца. Макар отдавна да е известна на науката, птицечовката си остава уникална и до днес. Тя използва ципестите си крака, за да плува, електро локация, за да ловува и на глезените си има шипове, с които инжектират силна отрова. Макар да не е смъртоносна, отровата е изключително болезнена и не се влияе от повечето болкоуспокояващи.
Морски дракон
Векове наред морският дракон присъствал в най-завладяващите криптозоологически митове. Това мистериозно и страшно създание било забелязвано много пъти, чак до началото на 20-ти век. Разкази за чудовището се носели от водите на Северна Европа чак до южните брегове на Америка. Описанието варирало от животно с конска глава до огромна змия.
Криптозоолозите подозират, че различни видове животни са били бъркани с морски дракон. Най-вероятно, обаче един вид е основният виновник за легендарното същество – рибата гребло. Тя е масивна, продълговата риба, която се среща по целия свят. Тя е най-дългата риба с костна структура в света, като най-дългата измерена е 17 метра. Тази риба обикновено живее на голяма дълбочина, но често е изхвърляна по бреговете след буря. Жива риба гребло е заснета за първи път през 2001г.
Комодски варан
До началото на 20-ти век, западната наука твърдяла, че гигантски гущери не съществували. Когато един рибар се върнал от островите Нуса Тенгара в Индонезия с опашки от огромни „земни крокодили“, идеята за огромните гущери била посрещната скептично. Експедиция на зоологическия музей Буитензорг в Джава описала подобни създания, но скоро след това започнала ПСВ и легендарните комодски дракони си останали забулени в мистерия.
Чак през 1926г. експедиция на Американския исторически музей потвърждава, че огромните гущери са истински. Дъглас Бърден, водачът на експедицията, се върнал с 12 запазени варана и два живи. На светът бил представен комодския варан – огромен гущер, достигащ до три метра дължина, което го направило най-големият гущер в света. Варанът има масивни челюсти и зъби, с които може да убие почти всяко създание, включително хора и биволи.
Експедицията от 1926г. послужила като вдъхновение за историята на Кинг Конг.
Планинска горила
По бреговете на Източна Африка се носели слухове за огромни маймунски хора. Много местни племена разказвали легенди за огромни и космати създания, които отвличали и ядели хора. През 16-ти век английският изследовател Андрю Бател разказал за човекоподобни горили, които го навестили през нощта, а през 1860г. Ду Чайлу пише за агресивни и кръвожадни горски чудовища. Години наред тези истории били пренебрегвани.
През 1902г. капитан Робърт фон Беринг застрелял една от горилите в Руанда. Той я занесъл в Европа и представил на света планинските горили. Днес те са известни като комунални и податливи на дресировка тревопасни, които живеят в планините Вирунга в Централна Африка и националния парк Буинди в Уганда. Планинските горили са застрашени от изчезване и днес са останали само 400.
Окапи
Племената от Централна Африка и древните египтяни описвали и рисували странно създание, известно в Европа като африкански еднорог. То представлява кръстоска между зебра, магаре и жираф. Въпреки доказателствата, учените отказвали да признаят съществуването на странните същества. Последвалите експедиции не открили нищо и изглеждало, че африканския еднорог наистина щял да се окаже само мит.
Това се променило през 1901г., когато сър Хари Джонстън се сдобил с кожа и череп от легендарното животно. Окапи е единственият жив роднина на жирафа и има обща телесна структура с него и характерен дълъг син език.
Окапи е било символ на вече недействащата Международна общност на криптозоолозите и до ден-днешен остава като емблема за криптозоологията.
Гигантска сепия
Легенди за гигантска сепия се носят по света още от древни времена. Аристотел и Плиний Стари писали за такива чудовища. Легенди от Карибите, Гърция и Европа говорели за странно и опасно морско създание. Може би най-известната легенда е тази за норвежкия кракен – огромно чудовище с пипала, което било голямо колкото остров и поглъщало цели кораби. През 70-те години на 19-ти век учените твърдели, че това са просто измислици и ги нареждали до русалките и морските дракони.
През 1870г. по бреговете на Лабрадор и Нюфаундленд били открити няколко трупа на сепии. Това било безспорно доказателство за съществуването на гигантската сепия. Днес това създание продължава да е все така тайнствено и рядко срещано. То живее на голяма дълбочина и е забелязвано изключително рядко, а още по-рядко пък е документирано. Векове наред учените се опитвали да наблюдават гигантската сепия в естествената й среда, но така и не успели. Чак през 2004г. група от японски учени успяват да заснемат жива сепия и правят 500 снимки.
Около гигантската сепия стоят много въпроси и за тях е известно много малко. Все още не се знае колко големи могат да станат, имайки предвид, че има сепии, които достигат до 12 метра дължина.
Източник: listverse.com
Много интересно.