Арнолд Тойнби (1889-1975) е не само наследник на идеите на прочутия немски философ Освалд Шпенглер – автора на известната книга „Залезът на Европа“, но и до голяма степен творчески доразвива концепцията за цикличното движение в историята, като я подкрепя с изследвания на различни страни, народи и цивилизации от древността до наши дни. В своя огромен труд от 12-тома „Изследване на историята“ той описва 37 цивилизации.
Всяка цивилизация започва с отговор на някакво предизвикателство – първо на природната, а след това и на човешката среда. За да илюстрира това положение, Тойнби използва Древен Египет. Преди хиляди години силно затопляне в Северна Африка причинило засушаване и се появила пустинята Сахара. Общностите от ловци и събирачи на растения в афразийската савана не променили нищо нито в местоположението си, нито в начина си на живот – и заплатили с пълното си измиране.
Но някои общности все пак отговорили на предизвикателството на сушата. Вдъхновени от смелост или отчаяние, те навлезли в блатата около Нил и ги превърнали в плодородна земя. Успехът надминал и най-оптимистичните очаквания на смелчаците. Блатата били пресушени, оградени с диги и превърнати в плодородни ниви.
Нещо подобно може да се види в антична Гърция. Древните гърци, които живеели в Атика, се занимавали с животновъдство. Но когато пасищата се изтощили, хората преминали от животновъдство към земеделие, към отглеждане на маслинови насаждения. Но само с маслини не може да се живее и атиняните започнали да разменят зехтина за скитско зърно. Зехтинът бил наливан в керамични амфори и го превозвали по море, а това развивало грънчарството и мореплаването. Започнали да разработват и сребърни рудници, защото за търговията трябвали пари. От орнаментите по амфорите се зародила древногръцката живопис. А когато дърветата били изсечени за кораби, гърците започнали да дялат камъни. В резултат се появили удивителни скулптури и Партенонът.
Тойнби цитира и примери за неспособността на хората да отговорят на предизвикателства. Такава била съдбата на цивилизацията на маите. За разлика от дигите и дренажите в Египет, които функционират до ден-днешен, материалните плодове на неуморния труд на древните маи почти изчезнали. Те не успели да попречат на джунглите да погълнат дворците и пирамидите им.
Често предизвикателството идва от хора. Персийският цар Ксеркс нападнал Атина през 480-479 г. Персите превзели цяла Атика, включително Атина, и дори храма на богинята Атина на върха на планината. В тази ситуация атинският флот започнал битката при Саламин и победил. Войната довела до значително повдигане на духа на атиняните и се поставило началото на едни от най-великите постижения в културната история на човечеството.
Друго подобно явление се наблюдава, според Тойнби, в историята на Русия. През XVI век Полша и Швеция нанесли мощни удари на руската държава. Поляците окупирали Смоленск през 1582 г. и Москва от 1610 до 1612 г. Според договор от 1617 г. Русия загубила достъп до Балтийско море. Всичко това, според Тойнби, дълбоко травмирало руснаците – а вътрешният шок ги тласнал към действия, които се изразили в завоеванията на Петър Велики и неговата модернизация на страната. Така се родила Руската империя.
Всяка цивилизация, според Тойнби, преминава през 5 етапа: раждане, растеж, пречупване, упадък и гибел. Например, ескимосите са застинала цивилизация. Те се приспособили максимално към околната среда и нямали повече стимул за развитие.
Разбира се, най-яркият пример за растеж е западноевропейската цивилизация. За първи път в своята история човечеството е изправено пред ситуация, когато едно общество е разпростряло влиянието си върху почти цялата обитаема повърхност на земята. Стремително развиващата се западна цивилизация нахлува навсякъде – но днес е изправена пред враждебно нахлуващи в самата нея чужденци, които започват да превземат територията й без официално обявена война, отвътре. А западноевропейците гостоприемно отварят вратите си, без да се съобразяват с факта, че тяхната ниска раждаемост в сравнение с тази на чужденците ще доведе до гибелта на обществото им.
Във всяка цивилизация дори по време на най-оживен растеж огромните народни маси си остават в състояние на застой и леност – и само активното малцинство представлява маята в общия котел на човечеството. Проблемът е как активното малцинство да раздвижи останалите маси, да ги събуди. Това обикновено се постига чрез механизма на „мимезиса“ – имитацията. В примитивните общества мимезисът е насочен към по-старото поколение, младите подражават на него. В съвременните разрастващи се общества еталон е творческата личност, лидерът, който отваря нов път. Александър Велики, Иисус Христос, Буда, Карл Велики, Петър I, Наполеон били лидери, които предизвикали мощни социални движения или дори поява на нови религии. Тяхната енергия заразявала масите и давала тласък за грандиозни преобразувания.
В историята всичко отминава – и славата, и богатството. Атина след своя разцвет в икономиката, философията, изкуството паднала през 86 г. пр. Хр. пред римските легиони.
Тойнби смята, че разпадането на едно общество започва със загниването на творческия елит. В разрастващото се общество творческото малцинство постоянно се променя по състав и убеждения Управляващото малцинство на разпадащото се общество, напротив, се превръща в затворена група, чиито идеи и идеали стават „вечни“, закостенели закони. То вече не може да отговори на новите предизвикателства.
Всяка цивилизация неизбежно расте – но щом започне да гние, в периферията й започват бунтове. Така и гибелта на Рим започнала с нападенията на варварите по периферията на имперската територия.
Но никоя мощна цивилизация не загива напълно. В нейните рамки се заражда друга култура, най-често под формата на нова религия. Така в покрайнините на Римската империя възникнали първите християнски общности, които поставили основата на напълно нова, още по-могъща цивилизация – християнската. Която сама днес е изправена пред риска от загниване и гибел.
