1. Хенри Хъдсън
Хенри Хъдсън е английски мореплавател, който прави опити да открие Северозападния морски път. През 1609 година (вече след няколко пътувания) холандската компания „East India” наема Хъдсън да открие път до Азия, плавайки на север от Русия. Скоро обаче корабът на Хъдсън е блокиран от айсберги и поема на запад, достигайки до източното крайбрежие на Северна Америка.
През 1610 година Хъдсън предприема още едно пътуване, а през 1611 споделя, че възнамерява да отпътува на запад, но по-голяма част от екипажа му се възмущава на това решение. През юни 1611 година Хъдсън, синът му и още 9 мъже са качени на малка лодка с минимални провизии и са изоставени. Те не са видени никога повече и съдбата им е неизвестна. Само 8 души от екипажа се завръщат у дома, където са съдени за убийство и оправдани. Смята се, че информацията, която оцелелите успяват да предоставят за Северозападния морски път, надделява над всяко желание за справедливост.
2. Спартак
Спартак е гладиатор, който предвожда най-голямото робско въстание срещу Рим. Тъй като информацията за живота му идва предимно от древни римски историци, биографията му е неясна и непълна. Смята се, че Спартак е бил пленен през 85 година пр.н.е, след което е обучен в гладиаторска школа. През 73 година пр.н. е. 70 души, сред които и Спартак, решават да избягат и да се освободят. Те откриват няколко товарни коли и военно оборудване и бунтът започва.
Тъй като голяма част от римските военни участват в чуждестранни експедиции, Спартак лесно надмогва опитите за прекратяване на бунта и скоро хората му наброяват 70 000 души. Отговорността за унищожаването на Спартак е предадена на най-богатия мъж в Рим – Марк Лициний Крас, който предвожда 8 легиона от над 40 000 души. Спартак се насочва към Месинския пролив като има уговорка с няколко пирати да му предоставят кораби, с които да достигне до Сицилия, но те не изпълняват обещанието си. Въпреки че огромна част от хората на Спартак са убити, неговият труп така и не е открит.
3. Колонията Роаноук
Опитите да се създаде британска колония на остров Роаноук започват през 1584 година. През 1587 година на острова пристига група от 115 души, водени от Джон Уайт. Местните жители обаче били враждебно настроени и когато един от членовете на колонията е убит от тях, Уайт се връща в Англия, решен да заведе на острова повече мъже, оръжия и ресурси, за да може колонията да оцелее.
За съжаление плановете му пропадат заради атаката на Испанската армада и всеки английски кораб е необходим, за да й се противопостави. Уайт се завръща на Роаноук на 18.08.1590 година, за да открие, че няма и следа от нито един от членовете на колонията, включително и от 3-годишната му внучка Вирджиния Деър. Всичко, което открива, е думата „CROATON”, издълбана в един стълб. Съдбата на колонизаторите остава загадка. Най-вероятно враждебните местни народи имат нещо общо с изчезването им.
4. Джон Кабот (Джовани Кабото)
Джовани Кабото е роден в Генуа през 1450 година. Той прекарва ранните си години във Венеция, участвайки в морската търговия на цялото източно Средиземноморие. Започва да търси поддръжници за планираното си пътуване до Новия свят. За първото му пътешествие не се знае много, но второто пътуване на Джовани Кабото го отвежда до Нюфаундленд, Канада.
Година след завръщането си в Англия той прави опит за друго пътуване с надеждата да достигне Япония. Отпътува с 200 мъже и 5 кораба през май 1498 година. Съдбите на Кабот, мъжете му и дори пътешествието, остават неясни. Не съществуват никакви записи за смъртта им.
5. Едуард V и по-малкият му брат Ричард Шрузбъри
Не е много ясно какво точно се е случило с Едуард V и по-малкият му брат, но по всяка вероятност е нещо изключително неприятно. Двете момчета са синове на Едуард IV, който умира на 9.04.1483 година. Съдбите на Едуард, тогава на 12 години и на брат му Ричард, тогава на 9, са поверени на чичо им Ричард – херцог на Глостър.
Двете момчета са изпратени в Лондонската кула, за да са в безопасност, но вместо това, херцогът на Глостър обявява момчетата за незаконни синове на Едуард IV и се провъзгласява за крал на 3.07.1483. Момчетата не са видени никога повече. Почти 200 години по-късно няколко работници откриват кутия, съдържаща два малки скелета и Чарлз II заповядва те да бъдат погребани в Уестминстърското абатство, защото вярва, че това са останките на двете момчета. Шекспир увековечава тези събития в пиесата си „Ричард III”.
