мар. 15, 2020
1476 Views

История на карантината – най-старият и най-ефективен лек срещу епидемии

Автор:

Карантината е метод, известен от векове за борба с разпространението на болести. Той получава името си в чест на първото в историята практическо приложение, осъществено във Венеция през XIV век. Тогава Европа буквално умирала от пагубната чумна епидемия и красивият воден град все още не се бил сблъскал с тази напаст.

Болестта можела да дойде по море и властите в пристанищните градове знаели това много добре.

Тъй като кораби от много страни постоянно пристигали на пристанището във Венеция, началото на епидемията в града била само въпрос на време. За да предотврати това, общинският съвет въвел правило, според което всеки кораб, пристигащ в пристанището, трябвало да бъде закотвен в морето в продължение на 40 дни, преди да се разреши на екипажа му да слезе на брега. По-късно са построени специални бараки за карантина на островите Лазорето и Повелия.

Това правило, задължително за всички морски гости, било наречено „карантино“, от италианската дума „четиридесет“. Днес учените не могат да обяснят защо са определени 40 дни. Професорът по история на медицината от Оксфордския университет Марк Харисън предполага, че цифрата е свързана с 40-те дни, които Исус според Новия завет е прекарал сам в пустинята.

По-късно карантинният период бил намален, но принципът му остава непроменен и все още се използва. Карантината се е практикувала в цяла средновековна Европа. Най-известният случай, когато изолацията помогнала да се победи болестта, е историята на английското село Им, в което през 1665-1666 г. голяма част от населението измирало от бубонната чума.

След няколко месеца на чумна епидемия, през юни 1666 г. новият енорийски свещеник на име Уилям Момпесон решил да използва практиката на венецианците и да затвори селото под карантина. Той събрал оцелелите жители и ги информирал, че оттук нататък е невъзможно да напуснат селото или да приемат гости.

Карантинни сгради на остров Лазорето във Венецианската лагуна

Свещеникът бил подкрепен от херцога на Девъншир, който обещал да подкрепи карантинното село с храна, докато чумата не си отиде. От своя страна свещеника Момпесон обещал да направи всичко по силите си, за да утеши селяните и да им помогне да се справят с душевната мъка и тъга.

Границите на селото били белязани с камъни, отвъд които жителите му не можели да минават, дори да се чувстват напълно здрави. В камъните били издълбавани кухини, които се пълнели с оцет. В тях слагали монети, които търговците можели да вземат, оставяйки стоките си близо до границата на карантината.

Чумни погребения, запазени в село Им до наши дни

Чумата не пощадила селяните. През август 1666 г. смъртността достигнала връх като умирали по 5-6 души на ден. Въпреки това, карантината продължила да се спазва и заболеваемостта скоро спаднала. През ноември починал и последният болен и епидемията напълно приключила. Резултатът бил ужасен. От 344 жители село Им загубило 267. Въпреки това, болестта била спряна и не се разпространила в други села.

В съвременния свят карантината се въвежда от власти или медицински организации. Историкът Марк Харисън твърди, че карантината има не само от медицинско основание:
Когато се въвеждат карантинни мерки, те се основават не само на медицински изчисления дали те ще бъдат ефективни за спиране или забавяне на разпространението на инфекциозно заболяване. Взимат се такива мерки за успокояване на правителствата на другите държави и за успокояване на собственото им население.

„Чумна вила“ в английското село Им, чиито жители загинали по време на епидемията.

През 1900 г. било необходимо да се обяви карантина за китайски имигранти в Сан Франциско, САЩ. Мерките били предприети, след като в една от хотелските стаи е открит труп на мъж от Китай с всички признаци на чума. Чайнатаун веднага бил отцепен от полицията и след това ограден с бодлива тел.

На жителите в карантинната зона било строго забранено да я напускат, а вътре можели да влизат само полицаи и лекари. Както винаги, изолацията дала плод – нямало епидемия и жителите на един от най-големите градове в САЩ били спасени от паниката.

Сан Франциско през 1900 г.

Нова ера в контрола на разпространението на смъртоносни заболявания започва през 2002-2003 г. с избухването на коронавируса SARS, известен на мнозина като атипична пневмония. Хората, които били заподозрени, че са били в контакт със заразените, са изолирани, за да се уверят, че са безопасни. Китайските власти дори криминализират неспазването на карантината или възпрепятстването на нейното прилагане.

Въпреки предприетите мерки вирусът от Китай навлязъл в канадския град Торонто, където убил 44 души. В Канада властите трябвало да карантинират 7000 души, за да спрат разпространението на SARS. Харисън е убеден, че ако не били тези решителни мерки, които били подкрепени в много страни, можело да започне пандемия, която би отнела огромен брой животи.

А днес не само в Китай се налагат карантинни мерки, за да се ограничи разпространението на вируса.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu