мар. 15, 2020
567 Views

Какъв щеше да е светът, ако Картаген беше победил?

Автор:

Великият пълководец Ханибал не успял да победи Рим отчасти и поради вътрешната опозиция срещу него в самия Картаген. Прикрити врагове постоянно спъвали снабдяването на армията му и изпращането на подкрепления – това също бил един от факторите, които обусловили неговото поражение.

Но какво щеше да се случи, ако преди да се бие с Рим, той бе решил вътрешнополитическите си проблеми, като организира военен преврат и завземе властта в Картаген? Не е било необходимо напълно да изтреби целия олигархичен елит; достатъчно е било да осигури подчинението му и да гарантира непрекъснатостта на снабдяването на своите армии, които скоро щели да тръгнат към Рим. Изплашените владетели на Картаген дори щели да са щастливи, ако Ханибал продължи тази кампания и щели да му изпращат редовно провизии и подкрепления, само и само да не се върне твърде скоро.

Притежавайки така всички войски и ресурси на Картаген, нямало нужда да извършва рискован преход през Алпите – а е можел да десантира войски с всякаква численост, където пожелае по италийския бряг. Можел да избере предпазлива стратегия, като отначало превземе Испания и Сицилия – или пък да хвърли основните сили директно срещу Рим, изпращайки брат си Хаздрубал срещу римските владения в Испания, както и се случило в действителност.

Така, ако има числено предимство, Ханибал ще може да победи римляните в една решителна битка или в няколко битки с по-малък мащаб. След това ще обсади Рим, а мощният флот на Картаген ще блокира цялото корабоплаване на римляните, като ги лиши от храна. Обсадата може да се забави, но резултатът от нея е предвидим – Рим ще падне. Ханибал ще изпълни клетвата пред баща си, която дал на млади години, и напълно ще унищожи омразния му град.

Процесът на завладяване на Елада от римляните ще се прекрати. Какво ще направят гърците след премахване на външната заплаха? Същото, което винаги са правили – ще се бият помежду си. Ще започне изясняване на отношенията между Македония, Ахейския и Етолийския съюз, като всеки от тях ще претендира за надмощие над цяла Гърция. Картаген едва ли ще се намеси в този конфликт, който вероятно ще се разтегли в продължение на век или повече, тъй като никоя от страните няма решаващо превъзходство.

Скулптурен портрет, за който се предполага, че изобразява Ханибал. Снимка: Уикипедия

Същото ще бъде и със страните от Близкия Изток. За разлика от Рим, Картаген, както обикновено, ще разчита не на военната експанзия, а на търговията и постепенното завземане на ключови позиции в икономиката. Египет пак ще стане най-големият износител на зърно, само че няма да го изнася в Рим, а за Картаген. Притежавайки пълно господство в морето, Картаген ще контролира почти цялата международна търговия. Подобно на Рим, той ще трябва да се бори с киликийските пирати, за да осигури източните търговски пътища.

Военната експанзия на Картаген ще се развие в друга посока – на юг. Първо, разбира се, ще бъде подчинена Нумидия. Тя е източник на опасност за Картаген и в същото време доставчик на уникални бойни единици – слонове. Завладяването и включването на всички нумидийски земи в империята на Картаген е неизбежно. След това ще започнат изследователски, търговски и  военни експедиции в Екваториална Африка. Перспективите за богата плячка, роби, слонова кост и др. ще бъдат мощен стимул за активното усвояване на африканските територии. Картагенските кораби ще тръгнат на дълги плавания покрай западния бряг на този континент, в удобните заливи ще основават колонии. Африка в продължение на много векове ще бъде за Картаген това, което била по-късно за европейците – неизчерпаем източник на ценни ресурси, най-вече негри-роби.

Империята на Картаген, като няма съперници, сравними по сила, ще продължи да се разраства поне два-три века. До края на този период може да се очаква, че цяла Западна Европа, Северна и Западна Африка ще станат част от нея. В Източна Европа и Близкия изток влиянието на Картаген също ще бъде забележимо, което до голяма степен ще определя местната политика – но е слабо вероятно изпращането на картагенски войски там.

Руини в Картаген. Снимка: Уикипедия

Най-вероятно нови пристанищни градове ще се появят в пролива Ормузд и в Африканския рог, откъдето ще отплават търговски кервани към Индия. Може би Картаген ще построи няколко крепости в ключови точки на Великия път на коприната, за да контролира не само морските, но и основната сухопътна магистрала, свързваща Европа с Азия и Далечния Изток.

Дали го очаква безоблачно развитие? За известно време, да. И след това ще се случи същото, което в нашата история с друга голяма търговска империя – Британската. Колониите ще станат твърде богати и силни, за да се подчиняват безусловно на диктата на метрополията. Може да се предположи, че най-напред от империята ще отпаднат северните райони – от Великобритания до Прибалтика. Тъй като, за разлика от Римската империя, Картагенската е консолидирана от военна сила, а не от икономически интереси, нейният крах ще стане много по-мек и няма да доведе до такава катастрофа, каквато било разпадането на Западната Римска.

Проблемът обаче е в общественият манталитет. За разлика от Рим, където главни били достойнството, честта и смелостта, в Картаген царували дивашки религиозни обичаи – например, на бога Ваал се принасяли в жертва малки деца, като ги хвърляли в нажежена статуя на метален бик. Търгашеството, изгодата, лихварството били издигнати в култ. Определено, ако Картаген, а не Рим, беше определил европейската история, днес щяхме да бъдем по-големи сметкаджии и по-малко щяхме да се замисляме за такива неща като достойнството и правата на човека.

 

 

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu