Думата „такси“ идва от френското „таксо“, което означава превозно средство, използвано за превоз на пътници и товари, както и заплащането за самото пътуване.
Историята на такситата започва във Франция през ХVІІІ век: тогава се появяват конските вагони тип „фиакър“, наречени на името на Свети Фиакър (600-670). Той бил ирландски отшелник, покровител на градинарите и кочияшите – паметта му се чества на 30 август. В близост до негов параклис имало хан с такива превозни средства.
В края на ХІХ век техническият прогрес започва да изтласква вагоните с коне. На фиакрите поставили бензинов двигател и лостове за управление. Появата на броячи (таксометри) засилила доверието в този вид транспорт, тъй като станало лесно да се изчисли цената на изминатия път. Популярността на подобен превоз нараснала.
Първите автомобили, предназначени за таксита, са произведени от компанията „Рено“. Кабината на тези автомобили приличала на фиакър, шофьорът седял отделно в откритата предна част на автомобила, а пътникът – в закритата, защитен от неприятни атмосферни влияния. Такситата се откроявали от останалите автомобили с ярките си цветове. Не съществувала централизирана служба за приемане на поръчки и извикване на такси; колите просто се движели из града и силно бибипкали.
Ръстът на пътникопотока изисквал развитие на градския транспорт. Търсенето било частично задоволено от таксиметровите автомобили, но отрасълът се нуждаел от регулиране – въвеждане на тарифи, система за управление на поръчките и организиране на паркинги. Така се оформили предпоставките за появата на таксита горе-долу в днешния познат ни вид.
За година на раждане на таксито като редовен превоз се смята 1907. Тогава приблизително по едно и също време в Русия, САЩ и Англия се появили реклами за таксита с „тарифа по договаряне“. В Ню Йорк първото градско такси излиза на линия на 13 август 1907 г. Развитието на таксита по улиците на Съединените щати до голяма степен било улеснено от мафията, която притежавала повечето от таксиметровите компании и била заинтересована от тяхното разрастване. Така, че по времето на „сухия режим“ нямало по-надежден транспорт за доставка на забранения алкохол. Такситата го превозвали в огромни количества, а полицията „не знаела“ за това.
Японските шофьори пък се считат за едни от най-учтивите. Те са известни със своята точност и любезност към пътниците. Работят изключително с бели ръкавици, а дантелените салфетки на облегалките в автомобилите им се сменят всеки ден. Японският шофьор никога не говори с пътника, докато шофира – той само управлява автомобила.
А в Русия след революцията от 1917 г. броят на такситата в Москва спаднал рязко, шофьорите били почти „унищожени като класа“. Едва през 1924 г. Московският градски съвет решава да закупи 200 нови автомобила „Рено“ и „Фиат“. През 1925 г. първите 16 коли „Рено“ вече се движат по улиците на Москва. Всички те принадлежали на държавата, липсвала конкуренция. В резултат на това качеството на обслужването на пътниците било ниско и нямало достатъчно коли. Но превозът с таксита бил изгоден за властите в Москва, затова те се заели да въведат ред. В съветската столица се появили първите автомобили „ГАЗ“, броят на такситата се увеличил няколко пъти. С пускането на леките коли „ЗиС“ такситата станали общодостъпни. В следвоенните години се появили и автомобилите „Победа“.
Сега таксита има в повечето, ако не и във всички страни по света. В някои градове тези коли са не само удобен вид транспорт, но и визитна картичка. Така, например, в Лондон такситата традиционно се боядисват в черно, в Нова Зеландия – в зелено, а на остров Лантау в Хонгконг – в синьо. Ню Йорк е определил стандарта за жълтата кола. В СССР рисували шахматни квадратчета и сложили зелено фенерче, поради което се появил изразът „зеленоокото такси“.
Днес таксиметровите превози са индустрия, в която работят милиони хора. С развитието на комуникациите и информационните технологии можете да поръчате такси само с две щраквания в съответното мобилно приложение на своя смартфон.
–
