Още

    Николай Тошкович – изобретателят, който никога не забрави за българския си произход

    Николай Тошкович остава в историята като първият български изобретател и автор на два патента. Житейският му път започва през 1831 г в руския град Одеса. Той е дете на търговеца Стефан Тошкович, който се преселва от Калофер в Одеса. Домът на видния българин се оказва едно от най-популярните огнища на българския дух, а това, неминуемо, оказва въздействие върху националното самосъзнание на децата във фамилията Тошкович.

    Николай учи в Практическия технологичен институт в Санкт Петербург. По-късно, докато живее в Одеса, Николай Тошкович помага на много български младежи, което го издига в очите на сънародниците му и го прави изключително уважаван човек. За това споменава още Захари Стоянов.

    Николай Тошкович. Снимка: sandacite.bg

    В периода 1855 – 1860 г. българинът живее във Франция, където основната му задача е да се съсредоточи върху изучаването на производството на парни машини. Николай Тошкович осъществява сложно изследване по отношение на корабостроителната техника, пише Иван Алексиев в свое проучване за живота и дейността на именития българин. Според Алексиев, така му е заръчано от Руското дружество за параходство и търговия. След 1860 г. Тошкович се връща в Одеса, където дълго време работи като главен инженер на работилниците на Руското дружество за параходство и търговия.

    Освен приносът му за  науката и корабостроенето, той е активен член на Одеското българско настоятелство дълги години. Съосновател е на Българското книжовно дружество. Активно съдейства за материалната подготовка на четата на Ботев. През 1885 г. Паисиевата история се отпечатва за пръв път, благодарение на Тошковичевия препис. Този ценен препис на Паисиевата история Николай наследява от баща си. Преписът се връща в Калофер след смъртта на Николай. За него съобщава Марин Дринов през 1871 г.

    Да се върнем отново на научните постижения на Тошкович. В началото на 1857 г. Николай Тошкович и Франсоа Жерар получават патент за цяло лято бутало за хоризонтални и вертикални парни машини с центриращ палец за хоризонтални машини, с два бутални пръстена. Тъй като навлизаме в прекалено научна материя, само ще уточним, че двамата изобретатели не правят „нова конструкция на парна машина“. Те използват в новата конструктивната комбинация от спирални пружини в буталото, въведен преди това принцип на автоматично регулиране на контакта между буталото и цилиндъра. Сава Филаретов, съвременник на Тошкович, споделя за положителен икономически ефект при експериментите с новата система. Новото бутало постигало икономия на пара и гориво от 16 до 18 процента. Вероятно тези данни са резултат от експеримент. Филаретов дава и някои икономически показатели за изобретението – буталата на Тошкович били 3 пъти по-евтини от всички бутала по онова време, пише  друг изследовател на живота на видния българин Антон Оруш. Така Тошкович  става първият български притежател на патент за техника.

    Николай Тошкович. Снимка: sandacite.bg

    През 1859 г. българинът получава втори френски патент за „гребен винт с двойно действие“. Според модерната корабостроителна техника, това е вид конструкция на противоположно въртящи се съосни гребни винтове. Принципът не е нов, но е уникален комплексния подход и избора на перспективен принцип на действие, които носят икономическа изгода на модерното корабостроене, уточнява Иван Алексиев в своя труд. Тошкович умело използва историко-техническия подход, прилагайки нови технологични решения. Както е описано в патента, разработената от Тошкович конструкция е много по-икономична и с нея ,,получавате печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 %“.

    Това вече е напълно самостоятелен патент в историята на българската техника.

    В Париж през 1860 г. Тошкович завършва първата част на „Практически записки по параходите“, който е познат само като ръкопис. Това е висококвалифициран научен труд за корабния двигател. Няма спор, че този труд е първият български принос в областта на морската техника. Постиженията на Тошкович са по поръчка на Русия и са финансирани с руски средства, но това, че съхранява и след това завещава на България преписа на История славянобългарска и ръкописа „Практически записки по параходите“, е основателна причина да се смята научната му дейност като неразделна част от историята на българската техника.

    Ръкописът на Тошкович ,,Практически бележки за параходите“ от 1860 г, остава неиздаден, като вече споменахме. Той, на практика, е първото българско техническо изследване по корабостроене. Тошкович го дарява на младия тогава Софийски университет в края на ХІХ век, за да съдейства за  развитието на българската наука и техника. Ръкописът е бил съхранен в специално шкафче в Университетската библиотека с отбелязан надпис върху капака: “Ръководство и планове по механика“, съдържащи още бележки. ,,Бележките за параходите“ са уникален научен труд, който прави опит  да обясни в по-големи подробности парната тяга във водния транспорт, като особено детайлно е наблегнато на  гребните витла. Николай Toшĸoвич описва и анализира познатите до момента гребни винтове и се спира на техните предимства и недостатъци.Той демонстрира отлична ерудиция по отношение на математическия и хидродинамичен анализ. Прецизни чертежи са включени в ръкописа.

    Целият живот на Николай Тошкович е безспорно доказателство, че  една творческа и талантлива личност има нужда да попадне на подходящото място в подходящото време, за да развие своите теории и да ги приложи на практика. Тошкович едва ли щеше да е известен като първият български изследовател и притежател на патенти, ако не беше попаднал при най-големите и известни производители на двигатели и машини по онова време. Точно фабриката на Кай изиграва решаващо значение за стимулирането на творческото мислене на българина.

    Николай Тошкович. Снимка: sandacite.bg

    Ако се беше родил и живял в България, никога нямаше да чуем за него, тъй като едва ли би се занимавал с това. Тошкович, обаче, никога не забравя за България и се гордее с българския си произход.

    Николай Тошкович умира през 1893 г. в Одеса. Съпругата му се съобразява с неговата воля и изпраща в родния град на баща му, Калофер, преписът на Паисиевата история заедно с ръкописа „Практически записки по параходите“.

    Автор: Десислава Михалева

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови