През втората половина на І-ви век пр. Хр. Рим имал сериозен съперник на изток – държавата на партите.
След като Гай Юлий Цезар победил в гражданската война с Помпей, имал намерение да осъществи различни планове, включително военен поход срещу Партия. Походът преследвал две цели. Първата била отмъщение за разгрома на римската армия в битката при Кара през 53 г. пр. Хр., където бил убит и пълководецът Марк Лициний Крас. Втората: ограничаване на влиянието на партската държава, която ставала все по-силна и конкурирала Рим. А Рим, както всички големи държави във всички времена, не обичал конкурентите. Ала през 44 г. пр. Хр. Цезар бил убит и кампанията не се състояла.
След смъртта на Цезар, управител на Източните провинции на Рим станал Марк Антоний. Но, завладян от прословутата си любовна история с египетската царица Клеопатра, той останал да се наслаждава на нейната компания в Александрия през зимата на 37-36 г. пр. Хр. Партският принц Пакор се възползвал от това и от междуособните борби в Рим, като се съюзил с римския пратеник Квинт Лабиен, изпратен при него от заговорниците Брут и Касий с цел общи действия против Марк Антоний и Октавиан Август. След разгрома на заговорниците, Лабиен останал в Партия, защото ясно разбирал, че в Рим го очакват сериозни неприятности.
Марк Антоний, авт.: Кристиан Вилхелм Алерс
Източник: Уикипедия
Докато Антоний се радвал на компанията на Клеопатра в Александрия, Пакор и Лабиен разгромили войската на римския управител в Сирия Луций Сакс. След тази битка, практически цяла Мала Азия се подчинила на партите.
Марк Антоний тръгнал на поход към Партия през 36 г. пр. Хр. По време на подготовката били изучени причините за провала на Крас и плановете на Цезар, който искал да нахлуе в Партия през Армения. Армията на Марк Антоний наброявала 100 хиляди души, от които 30 хиляди стрелци с лък. Владетелят на Армения Артавазд II предоставил на римляните част от своите войски – но след първите неуспехи те се завърнали в родината си.
Римските беди започнали, когато Антоний решил да раздели армията си, като остави назад обсадните машини, които бавели придвижването. Поверил ги на военачалника Опий Стациян, а самият той се придвижил към крепостта Фрааспа. Партите веднага се възползвали от това, кавалерията им атакувала отряда на Стациян и унищожила обсадните машини.
Антоний разбрал, че без тях Фрааспа не може да бъде превзета. Той се оказал в изключително трудна ситуация: намирал се на вражеска територия, обкръжен от партите и без никаква надежда за успешен изход на кампанията. Въпреки, че в отделни схватки римляните победили, загубите били големи.
Антоний реши да се оттегли и изпратил посланици до Фраат, владетеля на Партия. Той обещал, че няма да пречи на римската армия да напусне земите му, но отказал да върне щандартите, които били пленени по време на похода на Крас, както и тогавашните пленници.
Вместо да тръгне през равнинната Асирия, където партската конница можела да разгърне цялата си мощ, Антоний тръгнал през Армения. Фраат нарушил думата си и по пътя се състояли 18 схватки между римляните и партите. Антоний загубил общо 35 000 души по време на кампанията. Освен в сраженията, много римляни загинали от студ и отчаяние.
Скоро в Партия избухнала гражданска война. Царят на мидийците помолил римляните за помощ в борбата срещу партите. Антоний се съгласил, но напуснал Александрия едва през 34 г. пр. Хр. Пленил владетеля на Армения Артавазд II за отмъщение, че го изоставил сам срещу партите. Той бил заведен в Египет и 3 години по-късно обезглавен. След това, Антоний отишъл в Мидия, но не успял да окаже сериозно въздействие върху събитията, поради малобройната си армия. Но успял да сватоса един от синовете си за дъщерята на мидийския цар, с цел укрепяване на съюза. Той не знаел, че му остава малко време и през 30 г. пр. Хр. ще загине в последната си схватка за властта с енергичния и безмилостен Октавиан, който щял да стане първият римски император.
Походите на Антоний на изток срещу партите били обречени на провал, защото римляните подценили врага. Може би ако той бил победил в Партия, щял да укрепи авторитета си. Тогава Октавиан не би могъл да удържи лесна победа и да превърне републиката в империя. Или пък просто първият римски император щял да се казва Марк Антоний.
