Когато отива на бойното поле, всеки воин иска не само да нанесе колкото се може повече вреди на врага – но и да се върне, по възможност, невредим.
Затова, на качеството и технологията за изработване на бойните доспехи винаги било обръщано не по-малко внимание, отколкото на оръжията за нападение. А понеже най-уязвимата част от тялото на човека е главата му, най-напред се вглеждали в шлема. Един от най-странните рицарски шлемове е „салад“, който обаче станал твърде популярен поради своята сигурност и удобство.
Към края на XIV в. в Европа процесът на модернизиране на рицарската броня бил в разгара си. Защитната екипировка постепенно станала все по-тежка, а ризниците били заменени от плътните метални брони. Най-напредничави в онази епоха били оръжейните майстори на Италия. Именно там се появил съвсем нов тип шлем, който се харесал на всички европейски воини – „салад“ („салед“, „селата“ и т. н.).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
