Източният провал на Марк Антоний

През втората половина на І-ви век пр. Хр. Рим имал сериозен съперник на изток – държавата на партите.

След като Гай Юлий Цезар победил в гражданската война с Помпей, имал намерение да осъществи различни планове, включително военен поход срещу Партия. Походът преследвал две цели. Първата била отмъщение за разгрома на римската армия в битката при Кара през 53 г. пр. Хр., където бил убит и пълководецът Марк Лициний Крас. Втората: ограничаване на влиянието на партската държава, която ставала все по-силна и конкурирала Рим. А Рим, както всички големи държави във всички времена, не обичал конкурентите. Ала през 44 г. пр. Хр. Цезар бил убит и кампанията не се състояла.

След смъртта на Цезар, управител на Източните провинции на Рим станал Марк Антоний. Но, завладян от прословутата си любовна история с египетската царица Клеопатра, той останал да се наслаждава на нейната компания в Александрия през зимата на 37-36 г. пр. Хр. Партският принц Пакор се възползвал от това и от междуособните борби в Рим, като се съюзил с римския пратеник Квинт Лабиен, изпратен при него от заговорниците Брут и Касий с цел общи действия против Марк Антоний и Октавиан Август. След разгрома на заговорниците, Лабиен останал в Партия, защото ясно разбирал, че в Рим го очакват сериозни неприятности.