Още

    Ядреният арсенал на САЩ

    САЩ са първата страна, която разработила ядрено оръжие, и единствената, която реално го използвала при бомбардировките над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 г., когато били избити около 200 хиляди цивилни жители.

    От 1945 г. насам САЩ са произвели 66,5 хиляди атомни бомби и ядрени бойни глави. Тази оценка е направена от директора на ядрената информационна програма във Федерацията на американските учени Ханс Кристенсен и неговият колега от Съвета за защита на природните ресурси Робърт Норис на страниците на списанието Bulletin of The Atomic Scientist през 2009 г.

    Макет на ураниевата бомба „Малчугана“, взривена над Хирошима. Снимка: Уикипедия

    В две правителствени лаборатории – в Лос Аламос и „Лоуренс“ в Ливърмор, от 1945 г. насам са създадени общо около 100 различни типове ядрени заряди и техните модификации. В края на септември 2017 г. Пентагонът притежаваше приблизително 5113 бойни глави – както вече разположени на носители, така и намиращи се в активен резерв и в складове (без да смятаме няколкостотин заряда, снети от въоръжение в очакване на утилизация).

    Първите атомни бомби в края на 1940-те години тежали по около 9 тона и можели да бъдат доставени до потенциалните цели само от тежки бомбардировачи. В началото на 50-те години в Съединените щати разработили компактни бомби с по-малко тегло и диаметър, което правело възможно с тях да бъдат въоръжени самолети от тактическата фронтова авиация. Малко по-късно постъпили на въоръжение ядрени бойни глави за балистични ракети, също тактически ядрени заряди за артилерийски снаряди и мини.

    На 1 ноември 1952 г. САЩ взривили първия термоядрен заряд на атола Ениветок, който е част от Маршаловите острови в Тихия океан. През 1954 г. термоядрените заряди започнали да навлизат в ядрения арсенал на страната. Постепенно арсеналът на американската армейска авиация също се попълвал с първите атомни бомби.

    В различни периоди със собствен ядрен арсенал и средства за неговото доставяне до целта разполагали Сухопътните сили (балистични ракети със среден обсег на действие, ядрена артилерия и ядрени пехотни боеприпаси). Във Военно-морските сили носители на ядрени заряди стават кораби, атомни подводници, крилати и балистични ракети. Военно-въздушните сили разполагат с междуконтинентални балистични ракети с наземно, шахтово и бункерно базирани, железопътни ракетни комплекси, крилати ракети с въздушно базиране, управляеми и неуправляеми авиационни ракети, стратегически бомбардировачи и самолети-ракетоносци.

    Макет на плутониевата бомба „Дебелака“ хвърлена върху Нагасаки. Снимка: Уикипедия

    В началото на 1983 г. настъпателните средства в ядрения арсенал на САЩ са представени от 54 бр. междуконтинентални балистични ракети „Титан-2″, 450 бр. „Минитмън-2“, 550 бр.  „Минитмън-3″, 100 бр. „Пийскипър“, около 350 стратегически бомбардировачи Б-52 „Стратофортрес“ и 40 атомни подводници с балистични ракети на борда. Тук само трябва да се уточни, че „атомна подводница“ означава подводница с атомен двигател, а не непременно с атомно оръжие. Атомната подводница може да носи съвсем и обикновено, конвенционално, а не непременно ядрено оръжие.

    Управлението на наземните и въздушни средства за доставка на ядрено оръжие се извършва от Глобалното командване на ВВС. Морските средства за доставяне на ядрено оръжие се управляват от Военно-морската база в Кийгс Бей – 16-а подводна ескадра, и в Кийтсап – 17-а подводна ескадра. Всички тези звена са подчинени на Стратегическото командване.

    От 1945 година сумарната мощност на ядрените бойни глави се увеличава многократно и достига своя връх през 1960 г. година – повече от 20 хиляди мегатона, което е приблизително равно на капацитета на 1.360 милиона бомби като тази над Хирошима през август 1945 г.

    С най-много бойни глави САЩ разполагали през 1967 г. – около 32 хиляди. Този арсенал намалява с почти 30 % през следващите 20 години. По времето на падането на Берлинската стена през 1989 г. Съединените щати разполагаха с 22 217 бойни глави. Производството на нови бойни глави престана през 1991 г., но днес се планира неговото възобновяване.

    За целия производствен цикъл – от производството на ядрени оръжейни материали до разработването и производството на боеприпаси и тяхната утилизация отговаря Министерството на енергетиката на САЩ.

    Управлението на предприятията за ядрено оръжие се осъществява от частни компании, които работят по договор с Министерството на енергетиката. Основните фирми-изпълнители са „Бендикс“, „Монсанто“, „Уестингхаус“, „Дюпон“, „Доу кемикъл“, „Дженерал електрик“ и др.

    Ядрената гъба от атомната бомба пусната над Нагасаки, Япония през 1945. Снимка: Американска армия

    Ядрената бомба B53 с мощност 9 мегатона (600 пъти повече от тази, която унищожи Хирошима) била взета на въоръжение през 1962 г. Общо са произведени повече от триста бомби B53. Демонтирането им започва през 1980-те години. Последната бомба от този тип е изтеглена от ядрения арсенал на САЩ през 1997 г. и унищожена на 25 октомври 2011 г. Но на въоръжение остават 150 модерни бомби B61, като някои от тях са разположени в Европа и Турция.

    Към 1 октомври 2016 г. стратегическите ядрени сили на САЩ включват 1367 ядрени бойни глави, разположени на 681 стратегически и 848 обикновени носители (предимно крилати ракети).

    На 27 март 2017 г. в Ню Йорк започнаха преговори в рамките на ООН за пълен отказ от ядрено оръжие. 110 държави трябваше да постигнат единно споразумение.

    САЩ отказаха да преговарят за забрана на ядреното си оръжие, като заявиха, че то осигурява тяхната безопасност.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови