Принцеса Йошико Кавашима понякога била наричана „Мата Хари на Изгряващото слънце“. Но историята на нейната европейска „колежка“ въобще не може да се сравнява с перипетиите в живота на Йошико.
Мата Хари била обикновена танцьорка, която в леглото си получавала разузнавателна информация в полза на Германия. Но тя не е учила в разузнавателна школа, не е разигравала сложни интриги сред аристократи от няколко държави, не е предвождала в битка отчаяни храбреци и не е организирала отвличане на владетели.
Понякога смятат Айсингеро Сянюй за принцеса, но това е вярно само отчасти. Тя е дъщеря на наложница (сексуална робиня) на княз от манчжурската династия. В хаоса при свалянето на китайската императорска династия Цин бащата дал дъщеря си за възпитание при своя приятел, японския търговец, шпионин и авантюрист Кавашима Нанива. Именно той решил да превърне детето в истинска разузнавачка от висока класа.
Така Айсингеро Сянюй станала Йошико Кавашима. Бащата умрял, когато момичето било на 15 години, а майката, според манчжурските обичаи, се самоубила, за да не се разделя със съпруга си на оня свят. Сянюй останала сираче и се отдала на обучението си, което включвало бойни изкуства, шпионаж и владеене на хладно оръжие.
Тя се движела във висшето общество и флиртувала както с мъже, така и с жени. От 17-годишна възраст след неуспешен опит за самоубийство девойката започнала да носи мъжки дрехи – външността й давала възможност да играе ролята на благороден младеж. Но тя не се криела. Напротив, още от млади години нейната личност била в центъра на вниманието на светските хроники. Йошико работела предимно открито, под собственото си име и само в изключителни случаи се дегизирала като мъж. Предимствата на нейния характер били смелост, изключителен ум, способност да съблазнява и убеждава. Благородният произход на момичето й позволил да се приобщи към аристократичните кръгове.
На 21-годишна възраст в Порт Артур Йошико Кавашима се омъжила за монголския аристократ и военачалник Ганжуржаба, приятел на баща й от Манчжурия. Семейството им обаче скоро се разпаднало. Две години по-късно Йошико се озовала в Шанхай – град, към който се концентрирало вниманието на всички азиатски разузнавания. Тогава това бил най-важният политически център в Азия.
Японските наставници поставили за задача пред Йошико да обедини старата китайска аристокрация, която вече била загубила своето влияние и богатства, около империята на Изгряващото слънце. Едновременно трябвало да се занимава с шпионаж и да търси информация.
Настойник, учител и любовник на „японската Мата Хари“ станал Танака Рюкити – военен аташе и един от най-добрите разузнавачи на Япония. Тя била сред най-талантливите му агенти: интелигентно, решително и изискано момиче с благороден произход, което харесвало да облича мъжки дрехи и било готово да направи всичко, за да възстанови манчжурската династия. Когато Рюкити бил отзован, го заменил Д. Кенджи, ръководител на разузнаването на японската Квантунска армия и идеологически вдъхновител за отделянето на Манчжурия от Китай.
Женитбата на Йошико Кавашима за Ганжуржаб допринесла много за създаването на Манчжоу-Го – японски протекторат в Манчжурия. Новата държава се нуждаела от лидер. По заповед на Кенджи, Йошико използвала своите умения и способности, за да убеди последния владетел от династията Цин – император Пу И, да имитира свое „отвличане“ и да премине на страната на Япония. Императорът бил преместен от Шанхай в Манчжоу-Го, където през 1934 г. седнал на трона. Самата Йошико получила генералско звание в новата държава и сформирала собствена армия от няколко хиляди войници. Войската й поддържала реда в Манчжурия. Тези събития са разказани в прочутия филм от 1987 г. „Последният император“ на Бернардо Бертолучи, където ролята на Йошико се изпълнява от Меги Хан.
Вестниците в Япония прославяли Йошико като „азиатската Жана д’Арк”, приписвали й жестокост и военни престъпления. Но ставало дума за обикновена пропаганда, никой не може да каже къде свършвала истината и започвала измислицата.
Проблемът бил обаче невидим: Йошико постепенно започвала да се съмнява в справедливостта на каузата, за която се борела. Може би тя вярвала, че създава по-добър свят, в който азиатските нации ще бъдат обединени и ще се развиват. Обаче действията на Квантунската армия, които наподобявали нацистките, очевидното презрение на японските генерали към аристокрацията от други националности, включително към императора Пу И, военните им престъпления, откритата експлоатация и потисничество на „освободените“ народи – всичко това накрая я убедило, че е на погрешната страна.
Тя разпуснала армията си и започнала да говори по радиото. Йошико директно обвинявала Квантунската армия в зверства и жестокости. Дори изпълнявала песен, съчинена от самата нея.
Разбира се, японците не били доволни от подобни изяви. Обаче не смеели да арестуват или убият такава видна личност, която имала връзки във висшите ешелони на властта. Просто я лишили от постовете й. Никой вече не се нуждаел от нейните шпионски способности. Тя изпаднала в депресия, компания й правела само една дресирана маймуна…
След края на Втората световна война правителството на китайската партия Гоминдан арестувало Йошико като японска шпионка. Следствието продължило 3 години. Била осъдена на смърт и разстреляна на 25 март 1948 г.
Но съществува хипотеза, според която Йошико успяла да избяга от затвора и живяла още 30 години в Северен Китай под друго име. Така завинаги съхранила своя ореол на романтична, тайнствена и загадъчна историческа фигура.
