юли 8, 2020
295 Views

Юлиан Отстъпник: последната битка на последния езичник

Автор:

По времето на император Юлиян Отстъпник (упр. 361-363) Рим за последен път се опитал да завладее Персия.

Конфронтацията между Изтока и Запада вълнувала древните хора не по-малко от днешните. Още от появата на могъщата и сравнително единна Персийска империя, която заплашвала гръцките градове в Азия, а после и самата Гърция, борбата на двете цивилизации само се засилвала. По времето на Александър Велики (упр. 336 пр. Хр. – 323 пр. Хр.) изглеждало, че Западът е спечелил решаваща победа, заличавайки самата Персия от лицето на земята. В действителност, всичко се оказало не толкова просто: империята на Александър бързо се разпаднала и на мястото на страшните персийски Ахемениди дошли не по-малко страховитите Аршакиди – прочутите парти.

Коронацията на Юлиан по франкски образец (февруари 360 г., Париж), графика от 19 в. Снимка: Уикипедия

Докато в Рим се вихрели безкрайни междуособици, отслабените парти били пометени от нова династия – персийските Сасаниди. Държавата се сплотила около възродената религия на зороастризма. Сасанидите станали достойни съперници на римляните и успели да ги изтласкат както в Месопотамия, така и в Армения.

В края на III век Диоклетиан успял да възвърне загубеното от предшествениците си, но в 338 г. започнала нова римско-персийска война, с право наречена Великата война: военните действия продължили с прекъсвания почти 25 години. Синът на Константин Велики, Констанций II, не успял да постигне забележими успехи. Енергичният персиец шах Шапур II превземал крепости една след друга и се обявил за наследник на старата империя на Ахеменидите (705-330 г пр. Хр.), претендирайки за цяла Азия.

В това време Констанций се поколебал дали да изостави персийския фронт, за да се бие срещу неочакван враг – собствения си братовчед Юлиан, който влязъл в историята като Юлиан Отстъпник. Все пак продължил срещу персийците. През есента на 361 г. по време на похода Констанций се разболял и умрял, така, че Юлиан спечелил гражданската война  безкръвно. Започнало краткото, но ярко царуване на един от най-известните римски императори, чиято фигура предизвиквала интереса както на съвременниците му, така и на потомците.

Сред владетелите на Римската империя Юлиан бил последният езически император. Нещо повече, той изобщо не криел убежденията си и дори започнал да преследва християните, които живеели спокойно след приемането на Миланския едикт през 311 г.

Източният поход на Юлиан. Снимка: Уикипедия

Сега отново започнало преследване на християни, което осигурило на императора феноменална „популярност”, макар и със знак минус, както в ранните християнски писания, така и в по-късната църковна традиция.

Заставайки начело на империята, Юлиан започнал да се подготвя за продължаване на войната със Сасанидите: шахът Шапур II открито заплашвал цялата източна граница на империята. Било решено да се настъпва по течението на Ефрат, където над 1000 кораба трябвало да превозват багаж, храни и обсадни машини. На този фон Шапур, ангажиран с поредна война на собствената си източна граница, предложил мир на почетни условия, които да формулира самият Юлиан. Но императорът отказал, уверен в светкавичния успех на похода.

На 5 март 363 г. основните сили на римляните излезли от Антиохия и се придвижили към Ефрат. От север трябвало да тръгнат съюзните на римляните арменци.

В началото на април армията достигнала персийските земи. Тя наброявала общо 60 хиляди воини. Походът бил организиран отлично, частите разпределени в колони-корпуси, които били в състояние да се движат, да участват в бой и да решават оперативни и тактически задачи самостоятелно.

През целия април римляните с огън и меч прекосявали земите на персите, упорито напредвайки към столицата Ктесифон. Самият император често излагал живота си на опасност, веднъж попаднал в засада и със сигурност щял да загине, ако не били личната му храброст и бойни умения. При Ктесифон в полева битка той успял да разгроми голям отряд на противника, защото основната ударна сила на Сасанидите – бронираните конници-катафракти и бойните слонове били в армията на Шапур, който тепърва наближавал столицата си.

Римляните без малко не нахлули в самия Ктесифон. Юлиан обаче не успял да превземе столицата. Тя се намирала в околностите на съвременния Багдад и била истински мегаполис на своето време, обсадата на който изисквала огромни усилия и средства, които Юлиан не можел да отдели на фона на приближаването на главните сили на Шапур.

Юлиан председателства религиозен събор (картина на Edward A. Armitage, 1875). Снимка: Уикипедия

Очакваните арменски подкрепления от север така и не се появили. Юлиан искал да наложи генерално сражение на шаха, но Шапур предпочел да води партизанска война с постоянни нападения и бързи последващи оттегляния.

На 21 юни римляните достигнали река Тигър близо до град Гукумбра, където войските получили възможност да си поемат дъх.

На 25 юни римската армия се сблъскала с голям и силен персийски корпус, включващ много катафракти и бойни слонове. Въпреки тежкото положение на римската армия, отчаяните войници на Юлиан успели да надделеят над персите въпреки, че не постигнали пълен успех: армията на Шапур била победена, но не и разпръсната, като все така заплашвала римляните. Те се построили в огромно каре, чиито флангове били подсилени с конница – но това не ги спасило от решителна и яростна персийска атака.

На 26 юни 363 г. римската история се променила.

Сасанидските войски първо нападнали ариергарда на римляните, но скоро обхванали целия римски строй. Създавало се впечатление, че персийската конница е навсякъде по едно и също време.

Разбирайки за вражеската атака, Юлиан се втурнал на помощ, опитвайки се да разбере ситуацията и да прегрупира силите си. В разгара на битката императорът не облякъл броня и бил тежко ранен от вражески конник. След три дни починал.

Така загинал императорът, който се опитал да промени хода на историята, но сам бил победен от нея.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu