Дълго време това въстание се наричаше „въстанието на Антонов“ или „Антоновщина“ – сякаш цялата вина за избухването му лежи върху лошата воля на един патологичен бунтовник и бандит на име Антонов. В действителност въстанието в Тамбовска губерния е един от най-големите народни бунтове срещу болшевиките в рамките на Гражданската война в Русия (1918-1921).
Неговата движеща сила били не „антисъветски бандити“, а най-добрите представители на народа, „солта на руската земя“ – селяни и местна интелигенция, както и редица бивши царски офицери. Всички те били обединени в Съюза на трудовото селячество и Единната партизанска армия на Тамбовския край – командвал я пълният кавалер на четирите степени на ордена „Свети Георги“, поручик Пьотр Токмаков. (В Руската империя орденът „Свети Георги“ се давал само за проява на лична храброст). Александър Антонов бил един от първите и най-известни водачи на въстанието, но далеч не единствен и не абсолютен.
Какво принудило селяните да вдигнат оръжие срещу болшевизма – „идеологията на пролетариата и трудовото селячество“? По тези земи положението им било много добро. Преди революцията около 4 милиона души живеели в богатата Тамбовска губерния, която наброявала 3462 села. Повечето от жителите им се занимавали със земеделие на плодородните черноземи, а тамбовските зърнопроизводители произвеждали много повече зърно, отколкото консумирали, което значи, че и продавали много.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
