Днешните персонални компютри са много различни от масивните, тромави устройства, появили се по време на и след Втората световна война. Но, все пак, тяхната поява представлявала огромен пробив в областта на науката и технологиите.
През 1940-те години на миналия век имало няколко устройства, за всяко от които може да се твърди, че е първият компютър.
Z3 – това е ранен компютър, създаден от немския инженер Конрад Цузе, който работел сам и в пълна изолация от други учени.
Машината притежавала отделна памет и отделна конзола за въвеждане на данни. Техен носител била 8-пистова перфокарта, изготвена от 35-мм филмова лента. В машината имало 2600 телефонни релета и тя можела свободно да се програмира в двоичен код с плаваща точка. Апаратът Z3 се използвал за аеродинамични изчисления, но бил унищожен по време на бомбардировките над Берлин в края на 1943 г.
Mark 1 – устройството Mark 1, замислено от професор Хауърд Айкен и създадено от IBM през 1941 г., е първият програмируем компютър в Америка. Машината струвала половин милион долара.
Именно Mark 1 може да се нарече първият компютър в света. Характеристиките му, за разлика от германския Z3, позволявали да се извършват изчисления в автоматичен режим, без намеса на човек. Машината била огромна: с дължина над 17 метра и височина повече от 2.5 м. В обвивка от стъкло и неръждаема стомана, тя тежала 4,5 тона, а общата дължина на проводниците й била почти 800 км. Синхронизацията на основните изчислителни модули се извършвала от вал, дълъг 15 метра, който се задействал от електромотор с мощност 4 киловата.
Atanasoff-Berry Computer (ABC) – през 1939 г. професор Джон Винсънт Атанасов получава средства за създаването на апарат, наречен Atanasoff-Berry Computer (ABC).
Той е проектиран и сглобен от Атанасов и аспиранта Клифърд Бери през 1942 година. Въпреки това, устройството не било широко известно преди съдебните спорове, свързани с изобретението на компютъра. Тези спорове били разрешени едва през 1973 г., когато Атанасов бил признат за инициатор на няколко основни компютърни идеи. Но самият компютър като концепция бил обявен за неподлежащ на патентоване и, следователно, свободно отворен за всички разработчици.
ENIAC – този апарат бил разработен от двама учени от Пенсилванския университет – Джон Екерт и Джон Мокли.
Използвали го при създаването на водородната бомба, за инженерни изчисления и създаване на таблици за стрелба. Тя също правела прогнози за времето в СССР с цел американците да знаят къде ще падат радиоактивни дъждове в случай на ядрена война. За разлика от Mark 1 с неговите електромеханични релета, ENIAC имал вакуумни тръби. И нещо любопитно: днес се смята, че за 10-те години на своята работа ENIAC е извършил повече изчисления, отколкото цялото човечество дотогава.
ENIAC тежал 27 тона и изисквал 174 киловата електроенергия. Когато го включвали, осветлението в града отслабвало.
EDSAC – първият компютър със софтуер за памет се наричал EDSAC. Сглобен е през 1949 г. в университета в Кеймбридж.
Проектът за неговото създаване бил ръководен от професор Морис Уилкс. Едно от основните постижения в програмирането било използването от Уилкс на библиотека с кратки програми, наречени „подпрограми“. Те се съхранявали на перфокарти и се използвали за извършване на общи повтарящи се изчисления.
UNIVAC 1 – този апарат, представен в САЩ през 1951 г., може да се определи като първият компютър, предназначен за граждански цели.
Той се прославил, след като използвал проучване на 1% от гласоподавателите, за да прогнозира правилно, че генерал Дуайт Айзенхауер ще спечели президентските избори през 1952 г.
Programma 101 – за първи път терминът „персонален компютър“ бил използван за апарата на италианския инженер Пиер Джорджио Перото, наречен Programma 101.
Произвела го компанията Olivetti. Устройството струвало 3200 долара и от него били продадени около 44 000 екземпляра. Десет броя били купени от НАСА, за да бъдат използвани при изчисляване на лунното кацане на Аполон 11 през 1969 г.
Altair 8800 – първият масово произведен домашен компютър. През 1975 г. в списанието Popular Electronics се появила статия за нов компютърен комплект, Altair 8800. В рамките на няколко седмици след появата на устройството клиентите наводнили неговия производител, фирмата MITS, с поръчки. Машината била оборудвана с 256-байтова памет (разширяваща се до 64 Kb) и универсална интерфейсна шина, която с времето се превърнала в стандартната S-100, широко използвана в любителските и персонални компютри от онази епоха.
Altair 8800 се произвеждал в две форми – отначало разглобен за 439 долара, а после и сглобен за 621. Производителите очаквали продажби от няколкостотин бройки и били много учудени, когато само за месец продали няколко хиляди.
Apple І – през 1976 г. се появява първият компютър на Apple, проектиран и изработен на ръка от Стив Возняк и рекламиран от неговия приятел Стив Джобс като пръв продукт на Apple Computer Company.
Apple І се счита за първия персонален компютър, който се доставял напълно сглобен и в готов вид. Устройството не притежавало нито монитор, нито клавиатура (имало възможност да бъдат добавени). Затова пък имало напълно оборудвана платка с 30 чипа. По-късно била пусната допълнителна платка за 75 долара, която позволявала записване на данни върху аудиокасета.
„Правец“ – през 1980-те в България започна да се произвежда компютърът „Правец“ – копие на втората версия на Apple.
Данните се записваха върху касетофон или флопидисково устройство.
„Правец 8D“ беше домашен компютър, клонинг на Oric Atmos, и за монитор използваше телевизор.
Отначало записващо устройство беше касетофон, а след това и флопидисково устройство.
Хиляди професионални компютри от серията „Правец 16“ работеха в страните от СИВ – в училища, администрации, болници, институти и университети.
