„Днес има една страна, в която се забелязва началото в стремежа към нещо по-добро. Това разбира се не е нашата германска република, а американския съюз.“ – Адолф Хитлер
През 1942г, социален работник от Северна Каролина задържа 14-годишната Вирджиния Брукс. Тя няма представа какво й готви правителството.
Временно настанена в жилищен комплекс, служещ и за щатска болница, властите казват на Брукс, че трябва да изрежат апендикса й. Вместо това обаче, лекарите й правят радикална хистеректомия и й казват, че няма да може да има деца.
С това осакатяване, което законът в Северна Дакота тогава позволява, Брукс става една от повече от 7600 младежи в щата й – и повече от 60 000 в страната – стерилизирани като част от програмата за евгеника на САЩ.
Тази програма съществува десетки години, дори след разглеждания от Върховния съд. Между Първата световна война и началото на 70-те, 32 щата приемат закони, ограничаващи правата на гражданите да имат деца, като на прицел са най-вече расовите и етническите малцинства и бедните.
Теория на евгениката
В края на 19-и век научаваме много повече за наследствеността и изкуствения подбор и много умове започват да се чудят дали същите принципи, които фермерите прилагат за отглеждането на по-добри култури, не могат да се използват и при хората.
Поддръжниците на новите евгенични общества бързо наричат това наука и поемат на мисия за създаването на подобрени човеци.
Разбира се, тези „подобрени“ човеци често отразяват външността на онези, които подкрепят евгениката. Говорим за бели и почти винаги финансово успешни личности.
Стари богати фамилии от Европа и Северна Америка се смятат за върха на човешката раса, затова наливат милиони долари в международни усилия за изкуствен подбор и намаляване на „множенето на негодните“.
Плановете за постигането на това вървят по границата на законовите рамки в различни нации. Някои се фокусират върху „позитивна евгеника“, която стимулира определени родилите да имат деца. Други залагат на „негативна евгеника“ – термин, обхващащ всичко от доброволно въздържание до стерилизация, принудително депортиране и масови убийства.
Иронията е, че всичко започва с добри намерения.
Ранните дни на евгениката
Идеята, че някои хора просто заемат излишно място на света не е нова. Все пак, казва се, че дори древните гърци изоставяли слабите бебета да умрат, за да не бъдат в тежест на държавата. В по-модерни времена, още през 1798г, английския свещеник Томас Малтус пише „Есе за законите на населението“, в което призовава за скандално известните хлебни закони на Ирландия. Това са закони за глад, чиято цел е да се елиминира излишното население.
Без тези закони, твърди той, ирландците щели да се множат без контрол и това щяло да доведе до по-голяма катастрофа. Влиятелни фигури в Британската империя вземат тази идея на сериозно в продължение на половин век и не премахват законите, които забраняват вноса на храна в Ирландия години след началото на смъртоносния глад през 1840-те. Макар тогава терминът „евгеника“ все още да не е въведен, принципите очевидно са същите в отношението към Ирландия: Отказ на храна, за да убие гладът стотици хиляди, след което случаите да се препишат на естествени последствия от прекомерно голяма популация негодни хора.
„Научната“ ера на евгениката започва малко след публикуването на „Произход на видовете“ от Дарвин през 1859г. Важно е да се посочи, че Дарвин никога не се е свързвал с „добрата евгеника“, нито е имал какво добро да каже за прилагането на принципа „оцеляване на по-силния“ върху хората. Неговият задълбочен поглед към смъртта и мизерията на естествения подбор в природата всъщност го е накарал да отхвърли подобни идеи за хората.
Дарвин умира през 1882г. Година по-късно, братовчед му Френсис Галтън въвежда термина „евгеника“ и започва да разпространява новата вяра. През 1910г професори вече преподават евгеника като академична дисциплина в много университети, а добре финансирани политически групи оказват натиск за прокарването на закони в подкрепа на евгениката. До голяма степен, те успяват.
„Три поколения малоумници“
Британското евгенично общество е основано през 1907г и започва да организира международни симпозиуми на тема подобряване на човека. Обществото има за цел изкореняването на физическите и психологическите недъзи, ограничаване на престъпността и стимлурането на „подобрени“ човешки популации. Белезите, считани за по-добри, са неконкретни – отговарящи предимно на това, което притежава богатата британска класа.
Навсякъде, където действат евгенични общества, те успяват в спечелването на подкрепа от институциите. В Англия, обществото е подкрепено от духовни и индустриални лидери; в Америка, най-продуктивният подход е чрез политика и расизъм. През 1921г се появява Американското евгенично общество и бързо успява да уреди прокарването на закони против смесването на расите в няколко щата.
Има обаче известна съпротива. След Първата световна война, администрацията на Уилсън работи усилено върху отделянето на изпълнителния клон на правителството и то доста успешно. Главният прокурор, Мичъл Палмър, прекарва 1919 и 1920г в преследване на профсъюзни водачи, като Юджийн Дебс. В отговор на това, няколко групи за защита на гражданските права се обединяват и образуват Американския съюз за защита на гражданските свободи (ACLU) със специфичната цел да използват правосъдната система, за да спрат погазването на човешките права.
Един от първите им случаи е Бък срещу Бел. Делото се разглежда от Върховния съд през 1927г.
Подробностите по делото са прости. Кери Бък, чиято неомъжена майка е приета в лудница, докато Бък е още тийнейджър, е под опеката на приемно семейство в родния й щат Вирджиния. Още непълнолетна, тя забременява и не може да каже дали бащата на бебето е приемния й баща или неговия син, но признава на социалната работничка, че е била насилвана.
Вместо да повдигне обвинения срещу приемното семейство, щатът изпраща момичето в болница. Докато е там, директорът й дава избор: Може да напусне болницата, ако се съгласи на стерилизация, или може да даде бебето и да остане затворена завинаги. Бук се свързва с ACLU и съди щата.
Когато делото стига до Върховния съд, проблемът на дневен ред е дали щатът е имал право да иска регулиране на възпроизвеждането, което надхвърля правата на „слабоумни“ граждани да се размножават. След като изслушва двете страни, съдия Оливър Холмс прочита решението на съда, че правата на Кери Бък са под правото на щата Вирджиния да ограничава размножаването сред негодните и следователно стерилизацията не е в разрез с Четиринадесетата поправка.
Холмс заключава с мнението, че „Три поколения малоумници стигат“
И до днес Върховният съд не е отменил това решение и то остава важен прецедент, макар евгеничните закони във Вирджиния да са премахнати през 1974г. Освен това, не са представени доказателства, показващи, че майката на Кери Бък наистина е била луда, нито че Бък някога е демонстрирала ненормално поведение.
Мащабът на американския проект
Нещастието на Кери Бък е само капка в океана. До средата на 30-те, 32 щата прокарват закони, регулиращи правата на гражданите да се възпроизвеждат. Някои залагат на по-леки санкции и забраняват смесването на расите, докато други дават на граждани властта да отвличат деца и да им прилагат сериозни хирургически процедури без тяхното съгласие.
Някои, като Вирджиния Брукс, са заблудени относно процедурата. Друга са отнети от семействата им и им е казано, че няма да се приберат, докато не се „съгласят“ на стерилизация. Само Калифорния между 1909 и 1960г прави около 20 000 принудителни стерилизации.
През 1942г, същата година когато правителството на Северна Каролина стерилизира Брукс, Върховният съд преразглежда проблема. В един случай от Оклахома, съдът отсъжда против стерилизирането на затворници на основанието за равни права. Според решението, Оклахома не може да стерилизира опасни престъпници, освен ако не стерилизира също и онези на лек режим.
Други щати си вземат бележка и разширяват програмите си. В Северна Каролина, социални работници трябва само да изправят човек пред комисия и да демонстрират, че коефициентът му на интелигентност е под 70. Комисията почти никога не отхвърля предложение за стерилизация.
Германия
През 20-те и 30-те години, европейските евгенисти завиждат на успеха на американците.
Европейските страни, с доста стари култури и тежки културни норми, се противопоставят на евгениката. Дори Католическата църква застава срещу предложените закони. Не защото нарушават правата на човека, а защото хирургическата намеса не ограничава безразборността и други грехове. При тези условия, нужно е драматично желание за промяна, за да бъде одобрен контрола върху възпроизвеждането.
Точно това се случва през 1933г, когато Нацистката партия идва на власт в Германия. През следващите 12 години, Третият Райх налага толкова брутален режим на евгеника, че дори най-свирепите застъпници на идеята прекратяват своите операции.
Флиртът на нацистка Германия с евгениката започва със закони от 1933г, които изключват евреите от секторите на търговията, професиите и гражданското дело. Тези политики дават резултат през 1935г, когато Нюрнбергските закони превръщат в престъпление германците да се женят за евреи или да имат деца от тях. Желаещите да се женят, трябва да имат валиден документ за самоличност и да се закълнат под клетва, че са чисти арийци.
Райхът забранява промяната на имената, макар да изискват всички еврейски мъже да приемат презимето „Израел“, а жените – „Сара“. Освен това депортират хиляди полски емигранти, много от които евреи.
През 1938г, регионален нацистки организатор изпраща писмо до офиса на Хитлер. В писмото ,той се оплаква, че физически увреденият му син е тежест за семейството и изисква момчето да бъде „приспано“. Хитлер прехвърля молбата към своя лекар (който години по-късно е екзекутиран за военни престъпления) и детето е убито със смъртоносна инжекция.
Това ражда нова индустрия в Германия за часове. По волята на Фюрера, партията отваря офис на улица Тиргартенщрасе 4 в Берлин, откъдето програмата T-4 получава името си.
В последствие, става задължително при всяко раждане да присъства лекар или акушерка, които да попълват формуляр с евентуалните физически или умствени увреждания на детето. Ако такива са открити, ъгълът на формуляра се отбелязва с кръстче. Втори лекар след това преглежда документите и одобрява изпращането на детето в един от половин дузината специални центрове за убиване.
По-големи деца, инвалиди и възрастни хора също са погубени от проекта. Нацистите водят субектите в комплекси, където им дават хартиени нощници и ги пращат да се къпят. След това затварят баните и пускат въглероден моноксид вътре.
След време се разчува за програмата и опозиция от Църквата води до спиране на убийствата през 1941г, след като вече 60 000 души са били екзекутирани.
Нацистката евгеника не е само масови убийства. Ако едно момиче се окаже от добро потекло, нацистите го вкарват в програмата Лебенсборн, за която водачът на СС Хайнрих Химлер признава, че му е любима. Момичетата от Лебенсборн имат една единствена цел – да раждат.
Администраторите на програмата организират големи събития за хиляди германски момичета, на които се срещат с войници и преспиват, за да забременеят. Химлер прави всичко по силите си да потуши слуховете, че проектът е на практика бардак, като дори забранява на мъжете от СС да посещават момичетата в големите имения.
По време на войната, независимо колко тежки са условията за цивилните, момичетата от Лебенсборн винаги получават свежа храна и удобства. Младите майки решават сами дали да отглеждат бебетата или да ги дадат в държавни сиропиталища.
Смята се, че програмата Лебенсборн е произвела 25 000 деца. След войната, тези деца и техните майки са подложени на брутално отношение и мнозина бягат в Швеция.
Лоша слава и край
Отмъщението на хората към децата от Лебенсборн води до обща ненавист на света към евгениката след Втората световна война.
Изведнъж, със снимки на концлагери като Дахау, отпечатали се в съзнанието на хората, става изключително опасно да се говори за контрол на размножаването или социално инженерство. Влиятелни личности, които през 30-те говорят само за стерилизация, сега са изправени пред истории на ужасите от славяни и евреи, чиито органи са били изкормени и мъже, чиито тестиси са опечени с рентгенови лъчи.
За една нощ, без никакви фанфари, различните евгенични общества си събират багажа и изчезват. Щатите постепенно отменят законите за стерилизация, а Върховният съд премахва всички точки против расовото смесване през 1967г.
Днес обаче евгениката възкръсва.
Учени идентифицират отделни гени, стоящи зад някои заболявания, от глухота до болест на Хънтингтън и предразположение към определени видове рак. Директното манипулиране на тези гени става все по-евтино, а идеята за „дизайнерски бебета“ се лансира от години.
Ако евгениката се завърне, вероятно ще е контролирана по-строго от всякога.
