В САЩ не е имало по-голямо масово убийство в училище. Когато терористите ударят, за това се говори със седмици. Медиите отразяват тези събития често, понякога дори с месеци и години.
За най-голямото масово убийство на ученици в американската история обаче не се говори, дори малко американци са чували за него. Случва се на 18 май 1927г в Бат, Мичиган.
45 души, сред които 38 деца, загиват в този ден, защото Андрю Кехоу е разстроен от местните данъци.
Далечно чувство
С не повече от 300 жители по онова време, Бат е малко мичиганско градче, където всички се познават. Било известно, че Андрю Кехоу е странна птица.
Той никога не привлича вниманието. Независимо за колко добри приятели се имат хората с него, те винаги имат едно чувство на отчуждение.
Носят се и легенди за агресивността на 55-годишния мъж. Някои казват, че Кехоу е убил мащехата си, като е повредил газовата й печка. Друга жена твърди, че е застрелял кучето й, а съседите му отбелязват жестокото му отношение към животните във фермата – веднъж дори пребил кон до смърт.
Често взривявал дънери и скали и държал плевнята и инструментите си маниакално подредени – по-чисти от домовете на повечето хора.
Но дори и с такова странно поведение, никой в Бат не подозира какво ще се разиграе на 18 май. Нищо такова не се е случвало нито преди, нито след това.
Детонацията
Кехоу мрази данъците. Причината за това отчасти е повишаването на данъците, за да се плати за новото училище в града. Закъсняващ с плащането, той получава известие от банката и е изправен пред риска да изгуби фермата си.
Като опитен електричар, Кехоу е нает на работа в училището и започва да крои своето отмъщение.
Натъпква мазето на училището със стотици килограми динамит, посипва около тях барут, след което свързва батерия и настройва часовник за 8:45ч сутринта.
В деня преди взрива, първокласничка звъни на Кехоу по телефона, за да попита дали може да използва фермата му за пикник. Той й отговаря, че „ако иска пикник, по-добре да го направи сега“.
На следващата сутрин, точно в 8:45, половината училище излита във въздуха.
Домът на Кехоу също е унищожен. Той го е минирал със сложна система от динамит, свързана към уличните телефонни линии. По-късно властите откриват съпругата му вързана за маса.
След като и двете сгради са погълнати от пламъците, Кехоу се качва в колата си и тръгва към училището. Приближавайки се до загрижените ученици и спасителни екипи, той взривява колата си – също пълна с експлозиви – като убива себе си и още няколко души.
Унищожението
Полицията открива сложните механизми, сглобени от Кехоу. Намират също много неизползван динамит и туба с бензин под останалата част от сградата, което означава, че планът е бил да взриви цялото училище.
Следователите са убедени, че за планирането на всичко това са били нужни месеци и само един „,маниак“ е способен на това.
Загрижени и съпричастни с банкрутиралия град, хора се изсипват от цялата страна. Но след три дни отразяване в медиите, хората започват да оставят случилото се на заден план.
Америка през 1927г – както много американци днес – бърза да пропусне задълбочените анализи, приемайки идеята, че всеки способен на подобно нещо е просто откачен; че злото у терориста е необяснимо и неизбежно.
Само че самият Кехоу е мислел различно. Няколко дни по-късно на оградата на фермата му е открита табелка с надпис: „Престъпници се създават, не се раждат.“