Доста дълго време въоръженият грабеж, известен като Ударът в Бринкс, е бил най-успешният в историята на САЩ. Случил се е в Бостън, на ул. „Принс Стрийт“ 165, в централата на Brink Incorporated, на 17 януари 1950 година.
Грабежът е бил много внимателно планирал и брилянтно изпълнен, а крадците задигнали над 2 милиона долара. Те се превърнали и в местни герои – по някаква причина банковите обирджии в Бостън били на почит по онова време. И тъй като тази история е вероятно непозната на по-младите ни читатели, сега ще ви я разкажем.
Идеята за грабежа се родила в съзнанието на един здравеняк от Норт Енд на име Тони „Дебелака“ Пино. Той започнал да наблюдава централата на компанията Brink, разположена на ул. „Принс Стрийт“ , знаейки, че те менажират огромни суми пари и ценни книжа на дневна база като част от дейността им на местно ниво. Бавно в съзнанието на Пино започнали да се оформят планове. От прикритието на близките покриви и стаи с изглед към сградата на Brink, Пино забелязал, че доста често служителите на компанията остават незащитени докато боравят с големите суми пари. Той бил убеден, че един успешен грабеж бил напълно възможен. Но е щяло да бъде трудно и определено е имало нужда от много дисциплиниран екип, който да изпълни плана.
Следващата му стъпка е била да намери този екип. За тази цел Пино се е обърнал към двама стари познайници от подземния свят: Стан „Гас“ Гусциора и Джоузеф „Специалиста“ О‘Кийф. И двамата идвали от улиците на Бостън и били специалисти в областта си. Гусцориа бил много силен физически, а за О‘Кийф се знаело, че е много спокоен, пресметлив и изключително интелигентен крадец. Заедно те щели да планират и да изпълнят най-великия грабеж в историята на САЩ.
Множество различни планове били обсъдени. Една от схемите била крадците да се вмъкнат в сградата сутринта и да спечелят преднина. Друга идея била да се вземе за заложник един от шефовете на компанията и да бъде принуден да отвори трезора с парите. О‘Кийф обаче смятал, че трябвало да има и по-добър начин. Той и Гас в крайна сметка разбрали как да влязат в сградата на Brink през нощта, през един изоставен гараж. Щом се вмъкнали, те започнали да тършуват из трезора. Ключът към успешния грабеж, разбрали те, се съдържал в това да обезвредят алармената система на Brinks, която била нагласяна в около 07:00ч. всяка вечер.
Вследствие на тези приготовления, на О‘Кийф му дошла идеята да се премахнат всички ключалки от вратите на трезора с парите. Той смятал, че е възможно ключалките да се махнат, след това да се извадят нови ключове и ключалките да бъдат подменени с такива, които крадците щели да бъдат в състояние безпроблемно да отключат.
Ако успеели да направят това, то тогава щели да могат да влязат в сградата през деня без да активират алармата. И така, основният план за грабежа бил съставен. Седем мъже щели да влязат в сградата, използвайки собствени ключове. Щели да обезвредят служителите на трезора и да вземат всички пари в брой. Шофьорите щели да ги чакат отвън, в колата, предназначена за бягството.
Друг човек щял да ги посрещне в тайно жилище след удара, за да си разделят печалбата.
Крадците успели да намерят униформи, които изглеждали точно като униформите на служителите на Brink. Датата за операцията била насрочена за 17 януари 1950 година.
На ул. “Prince Street” 165 О‘Кийф и хората му влизат в сградата на компания Brink, въоръжени с пистолети, въжета, чанти и тиксо. Слагат си маски, предназначени за Хелоуин и се отправят право към трезора. Отивайки право при шокираните служители, те изваждат пистолетите си и заплашват всички, казвайки им да пазят тишина. Няколко служители биват избрани, за да придружат крадците до трезора и там напълнили с пари няколко чанти. Всичко приключва за около 20 минути.
Обирджиите напускат сградата с плячката си и отпрашват с колата, оставяйки стъписаните служители да се чудят как всичко това е успяло изобщо да се случи.
Всеки от крадците получава по 100,000 долара като дял от грабежа.
Когато изтекли новини около кражбата, шефът на полицията в Бостън събрал екип от над 150 полицаи, за да ги осведоми какво се е случило. В същото време, въображението на всички хора е било буквално запленено от случилото се.
Крадците се били измъкнали невредими, а никой не ги разпознал. Имало само няколко догадки относно самоличностите им, но не и истински следи и скоро историята вече не била обект на общественото внимание.
Но, както често се случва, се оказало, че крадците сами са се издали. Лакомията, завистта и подозрението щели да ги обрекат. О‘Кийф и Гусцориа щели в крайна сметка да се окажат арестувани за съвсем други престъпления и да бъдат осъдени да лежат в затвора в Пенсилвания. Докато те били в затвора, „приятелите“ им похарчили техните части от грабежа.
В крайна сметка, полицията открила и части от колата им на едно сметище. Крадците се били опитали да я заровят, но замръзналата земя осуетила намеренията им.
Малко време оставало и щели да изтекат трите години давност на случая, след което той щял да бъде приключен. Освен ако не се случел някакъв пълен обрат по случая, хората във ФБР щели да бъдат безсилни да направят каквото и да било.
Когато О‘Кийф бил освободен от затвора и разбрал, че приятелите са похарчили парите от неговия дял, той побеснял. В редица машинации, които са много дълги за описване и проследяване, О‘Кийф взема отчаяни мерки, за да се опита да си върне собствения дял от останалите членове на бандата. Скоро, О‘Кийф за малко не бил убит.
Той бил ранен и това дало шанс на агентите на ФБР да се опитат да го настроят против някогашните му съучастници. Те се обосновали с факта, че по-голямата част от бившите членове на бандата били забогатели, докато за него не било останало нищо от Ударът в Бринкс.
Малко по-малко суровата визия на О‘Кийф започнала да се пропуква. Изпълнен с гняв, използван и след това захвърлен, той решил да се разприказва пред ФБР. Той им дал имената на останалите участници в грабежа и описал в детайли как точно го били извършили.
С помощта на тази ценна информация, прокурорите повдигнали обвинения срещу всички оцелели от бандата (двама от тях били вече починали към този момент).
След приключването на процеса, който се провел в Бостън през 1956 година, всички били осъдени на доживотен затвор.
О‘Кийф бил третиран по-различно, имайки се предвид факта, че помогнал в разрешаването на случая. Властите честно признали, че без негова помощ престъплението никога нямало да бъде разкрито.
През 1960 година самоличността му била променена, а 16 години по-късно О‘Кийф си отишъл от този свят. По-голямата част от плячката от Ударът в Бринкс никога не била открита. Не е възможно да се направят точни изчисления на откраднатата сума, но спокойно можем да кажем, че около 1 милион долара от обира са били скрити и не са намерени до ден днешен.
