апр. 3, 2017
4025 Views

Възможно ли е водата, по естествен начин, да тече отдолу нагоре?

Автор:

Земната гравитация е много силна, но дали може водата по естествен начин да й се противопостави и да започне да тече отдолу нагоре?

Отговорът е „Да, може.“ В случай, че за това се създадат подходящите условия. Например, една вълна на плажа може да се движи отдолу нагоре, дори и това да се случи само за части от секундата. Водата, стичаща се в един сифон също може да тече отдолу нагоре, както и същото е валидно за водата в някоя локва, ако предположим, че се движи нагоре по хартиена салфетка, потопена в нея.

Oще по-любопитното е, че в Антарктика има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове, които я покриват. И така, ето как науката обяснява тези движения на водата нагоре.

Вълни и сифони

Вълните (които черпят силата си от вятъра), приливите (обикновено резултат от гравитационните сили на Луната) и цунамитата (често причинени от земетресения, подводни свлачища или вулкани) могат да накарат водата да се движи в пълно противоречие с гравитацията.

Енергията и силите, които са продукт на тези природни феномени, могат да избутват водата нагоре, позволявайки й по естествен начин да се движи в тази посока в дадена вълна или пък да се издига по брега.

Сифонът пък функционира под влиянието на различни налягания. Хората са използвали сифони още в древни времена. Древните ги ползвали за напояване на обработваемите земи и за направата на вино, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2014 година.

В днешно време крадците могат да използват сифони, за да откраднат горивото от някой автомобил.

Можете да добиете представа как функционира един сифон, като си представите две отделни чаши, свързани помежду си с тръбичка, която има формата на буквата “U”, но обърната наобратно.

Чашата, която е пълна с вода, е сложена на малко по-високо, а празната чаша стои по-ниско от нея. Ако по време на експеримента се постави единият край на тръбичката в пълната с вода чаша и всмукнете (както бихте направили когато пиете със сламка), то тогава водата ще тръгне да тече по тръбичката.

Сифон се създава веднага щом водата започне да тече нагоре по едната страна на тръбичката и после надолу – стичайки се в празната чаша.

Сифоните имат свойството да функционират и във вакуум, така че в тази ситуация не може да се каже, че атмосферното влияние има каквато и да било роля, твърди проучване, публикувано в сп. Journal of Chemical Education през 2011 година.

По-скоро е много вероятно гравитацията и молекулярната кохезия да са свързани с този процес, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2015 година.

Гравитацията има свойството да ускорява движението на водата в долната част на тръбичката и я извежда в чашата, която е по-ниско разположена. Вследствие на факта, че водата има силни кохезионни връзки, тези водни молекули могат да издърпат водата назад зад себе си през горната част на тръбичката, твърди Wonderopolis, уебсайт, който отговаря на различни въпроси от ежедневието ни.

Много други течности обаче, които нямат силни кохезионни връзки, също така протичат през сифоните, така че все още не е много ясно как точно работят сифоните в различните случаи, казват специалистите от Wonderopolis.

Капилярно действие

А какво можем да кажем за онзи пример с хартиената салфетка? Това действие, наречено капилярно действие, позволява на малки количества вода да се движат отдолу нагоре, в пълно противоречие с гравитационните сили, дотогава, докогато водата тече през тесни и малки пространства.

Това течение отдолу нагоре се случва когато адхезията (прилепването) на течността по стените на даден материал, като например хартиена салфетка, е по-силно от кохезионните сили, възникващи между молекулите на същата тази течност, твърди проучване на име according to the U.S. Geological Survey.

В растенията например, водните молекули са изтегляни нагоре с помощта на капилярите на дървесната тъкан, която помага за извличане на вода от почвата, казват от USGS.

Антарктическата река

Има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове,  които я покриват, твърди Робин Бел, професор по геофизика в Columbia University’s Lamont-Doherty Earth Observatory в Ню Йорк.

Под континенталните ледове (антарктическия ледников щит) лежи планинската верига Гамбурцев – огромни и масивни върхове и долини, които са приблизително с размерите на Алпите в Европа, казва тя.

„В техните долини има вода“, споделя Бел пред уебсайта Live Science. „Знаем това, защото когато прелитаме над тях, ехото от радарът, чийто сигнал преминава през леда, е много по-силно.“

„Още един интригуващ факт е, че изследователите могат да познаят, че реката тече наобратно, защото ледът, който я покрива в тази й конкретна част е оформен наобратно на останалата част от леда, под който течението е в нормална посока”, казват от Live Science. Тази подредба на леда и огромното налягане, което леденият блок оказва върху водата, избутват водата и я карат да тече отдолу нагоре.

„Осъзнахме, че ледът избутва водата отдолу нагоре, карайки я да се движи в обратна на нормалната посока“, казва Бел.

Има и други примери, в които водата по естествен начин се е движила отдолу нагоре. Например, когато земетресение с магнитуд 8 по Рихтер разтресло югоизточната част на Мисури толкова силно, че река Мисисипи за известно време започнала да тече наобратно.

В допълнение – изследване, публикувано в сп. Physical Review Letters през 2006 година, е показало, че малки количества вода, поставени върху нагорещена повърхност – горещ тиган – могат да „изкачват“ малки стълбички, създадени от водна пара в случай, че водата е достатъчно гореща.

Категория:
Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title