Винаги е имало и ще има хора, които владеят оръжието и са готови да продадат това свое умение. Някои ги привлича битката, опасността, адреналинът, a други – желанието да убиват и грабят. Tрети просто имат нужда от пари. Твърде често наемникът е по-лош войник от воина-защитник на своята родина – но във всички времена, различни владетели и държави търсели “войниците на съдбата”, “дивите гъски” или “кучетата на войната”, както наричат наемниците.
Първият известен случай на тяхното използване е отбелязан преди 3600 години. Армията на Древен Египет наполовина се състояла от наети чужденци. После, такива използвали картагенците и персите. В прочутата битка при Гавгамела, за Александър Македонски се сражавали 9000 наети гърци.
През III век. пр. Хр. договор с наемни воини на пергамския цар Евмен I ясно определял условията за наемане: заплата, 2-месечна почивка след 10 месеца служба, пенсия за сираците, в случай на смърт на воина-баща, пенсия на воина, който е изслужил договорения срок (или за неговите близки, или “комуто воинът остави”).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
