Винаги е имало и ще има хора, които владеят оръжието и са готови да продадат това свое умение. Някои ги привлича битката, опасността, адреналинът, a други – желанието да убиват и грабят. Tрети просто имат нужда от пари. Твърде често наемникът е по-лош войник от воина-защитник на своята родина – но във всички времена, различни владетели и държави търсели „войниците на съдбата“, „дивите гъски“ или „кучетата на войната“, както наричат наемниците.
Първият известен случай на тяхното използване е отбелязан преди 3600 години. Армията на Древен Египет наполовина се състояла от наети чужденци. После, такива използвали картагенците и персите. В прочутата битка при Гавгамела, за Александър Македонски се сражавали 9000 наети гърци.
През III век. пр. Хр. договор с наемни воини на пергамския цар Евмен I ясно определял условията за наемане: заплата, 2-месечна почивка след 10 месеца служба, пенсия за сираците, в случай на смърт на воина-баща, пенсия на воина, който е изслужил договорения срок (или за неговите близки, или „комуто воинът остави“).
Но Римската империя довела нещата с наемниците до абсурд. При това – самоубийствен абсурд. В продължение на много векове, нейната армия била най-силната в света, запазвайки бойната си способност, въпреки сътресенията в държавата. Каква била тайната на нейното превъзходство?
Първоначално тя се комплектувала само от римски граждани. Но разширяването на империята и постоянните войни изисквали все повече войници. Документирано е наличието на приблизително 50 легиона (заедно със спомагателните войски – 350 000 души). Римските легионери превъзхождали всеки враг благодарение на предимствата на постоянната армия: строга дисциплина, редовна подготовка, тактическо майсторство.
Но нуждите все надвишавали наличните човешки ресурси. Затова във войските започнали да набират чуждестранни наемници, отначало само като граничари. А после към всеки легион придали няколко спомагателни кохорти от не-римляни (стрелци-критяни, прашкари-балеарци, конници-нумидийци и т. н.), които получавали само 1/3 от заплатата на легионера. Техни центуриони били римляни, командният език бил латински, а в ежедневието говорели на собствения си език. За да господства латинският дух, легионът се съставял по такъв начин, че римляните винаги да са мнозинство, а помощните части се разделяли на малки групи, които не били свързани помежду си.
Римски легионери от времената на Гай Марий. Източник – BBC, “Цезар”
Но великите завоевания останали в миналото. Армията скучаела в далечни провинции, като от време на време участвала в дворцови преврати. Чистокръвните римляни стигали само за преторианската гвардия (12 000 воини). Военната кариера станала непрестижна за римляните, които предпочитали да бъдат чиновници. А по-голямата част от изнеженото население се отдавала на всякакви удоволствия. Това се отразило тежко върху икономиката на Рим, а оттам и върху армията. В началото на III-ти век сл. Хр. изчезнали пълноценните пари – и легионерите започнали да получават само ежедневни дажби храна. В замяна им позволили да имат свои ферми, където работели, за да изхранват семействата си. Така воинът, който преди живеел в казармата и изпращал пари на семейството си, започнал да живее у дома и се явявял на служба само за занятия. Професионалният войник се превърнал в разхайтен военен заселник с незначителна бойна стойност.
Преторианската гвардия
Затова пък, наемникът-чужденец ставал все по-силен. Превъзходството на агресивните варвари с тяхната енергия на полудиваци бързо се проявила: спомагателните кохорти станали ядрото на армията (с по-добро заплащане), а легионите се превърнали във войска второ качество. Думата „варварин“ стана синоним на воин. Колкото повече били те, толкова по-ефективна била армията. Римляните били гонени от командните постове, а вместо тях назначавали германци.
Германските мигранти се появили в империята като наемници, които запазвали племенната си система и се преселвали заедно с цялото си семейство и имущество. (Аналогията със съвременна Европа далеч не е случайна). Т. нар. „Велико преселение на народите“, всъщност представлява най-вече миграция на цели германски племена на територията на империята, за да й служат.
Постепенно, в продължение на 300 години Рим загубил днешна Западна Европа, поради преселването на германските мигранти – които ту били наемани от римляните, ту воювали срещу тях. Императорите, които разчитали на чужденците, свързани с тях само чрез пари, отслабвали все повече. В борбата за трона печелел онзи, който имал повече наемници. За да прикрие зависимостта от тях, император Проб (276г.-282г.) разпръснал 16 000 германци във всички легиони, а римляните започнали да им подражават, като променяли тактиката, набора от оръжия и т. н.
Германският наемник векове наред бил страшна сила, но му липсвала организация, за да се възползва от нея. Сега вече имал и организация. Племената на мигрантите унищожили римската власт, която вече не разчитала на собствена, национална военна сила. Мигрантите превзели Галия, Италия, Испания и Африка, обявявайки ги за царства на западните и източните готи, на бургундите, франките, вандалите… После довършили и самата империя.
Ситите римляни загубили собствената си държава, като станали зависими от пренебрегваните варвари и в крайна сметка били унищожени от тях. Но римският воин никога не бил победен от наемник – той бил заменен от него.
Това не напомня ли за събитията, които днес се случват в Европа?
