background img
авг. 24, 2019
175 Views

Как Рузвелт сложи край на Британската империя

Автор:

Когато се говори за разрушаването на Британската империя, винаги споменават приноса на американския президент Франклин Делано Рузвелт за това събитие.

Ето какво разказва в мемоарите си неговият син Елиот Рузвелт за някои от разговорите на тази тема с британския премиер Уинстън Чърчил малко преди САЩ да влязат във Втората световна война:

Франклин Делано Рузвелт. Снимка: Уикипедия

„Същата вечер Чърчил вечеряше на крайцера „Аугуста“. Тази вечеря изглеждаше не толкова официална; на нея нямаше висши военни служители. Присъстваха само баща ми, Чърчил, най-близките им помощници, брат ми и аз. Затова имаше много повече възможности да опознаем по-добре премиера.

Той отново беше на висота. Пурите му изгаряха докрай, конякът постоянно намаляваше. Но това, очевидно, изобщо не му се отрази. Мисълта му работеше не по-малко ясно, ако не и повече, а езикът му стана още по-остър.  Не трябва да забравяме, че по това време Чърчил беше лидер на воюваща страна, а баща ми – само президент на държава, която ясно е определила позицията си.

След обяд Чърчил все още водеше разговора. Промяната обаче вече започваше да си личи. За първи път тя се прояви остро във връзка с въпроса за Британската империя. Инициативата дойде от баща ми.

– Разбира се – отбеляза той с уверен и малко лукав тон, – след войната една от предпоставките за траен мир трябва да бъде най-широката свобода на търговията. Никакви изкуствени бариери. Възможно най-малко икономически споразумения, които предоставят на една държава предимство пред друга. Отваряне на пазари за здрава конкуренция.

Чърчил се размърда на стола си. Той разбираше, че ако доларът бъде въведен в британските колонии, това означава край на Империята.

– Търговските споразумения на Британската империя… – започна той, баща ми го прекъсна:

– Да. Става дума за тези имперски търговски споразумения. Именно заради тях народите на Индия и Африка, целия колониален Близък и Далечен Изток изостават в своето развитие.

Вратът на Чърчил почервеня и той се наведе напред:

– Господин президент, Англия няма намерение да изостави приоритетната си позиция в Британските доминиони. Търговията, която донесе величие на Англия, ще продължи при условията, определени от британските министри.

– Виждате ли, Уинстън, – каза бавно баща ми, – тук може да имаме разногласия. Твърдо съм убеден, че не можем да постигнем траен мир, ако това не включва развитие на изостаналите страни, изостаналите народи. Но как да постигнем това? Ясно е, че то не може да бъде постигнато с методите от ХVІІІ век. Методите на ХХ век означават развитие на индустрията в колониите и растежа на благосъстоянието на хората чрез повишаване на жизнения им стандарт, чрез образование и осигуряване на компенсация за техните суровини. Не можем да водим война срещу фашисткото робство, без в същото време да се опитаме да освободим народите на целия свят от изостаналата колониална политика.

– Всяка намеса в имперските икономически споразумения е неприемлива Те са в основата на нашето величие – заяви Чърчил.

– Те са изкуствени – твърдо каза баща ми. – Светът е несъвместим със запазването на деспотизма. Каузата за мир изисква равенството на народите и то ще бъде осъществено. А равенството на народите предполага най-широка свобода за търговска конкуренция.

Беше вече три сутринта, когато английските гости се сбогуваха. Помогнах на баща ми да стигне до каютата си и седнах там да изпуша по цигара с него.

– Вярвам, че ще поговорим повече за Индия, по-задълбочено, преди да изчерпим тази тема. И за Бирма, и за Ява, и за Индокитай, и за Индонезия, и за всички африкански колонии, и за Египет и Палестина. Ще поговорим за всичко това. Не изпускай от поглед едно обстоятелство. Основната, единствена задача на Чърчил сега е Англия да издържи в тази война – каза той.

– И според мен ще постигне това.

– Точно така. Но забеляза ли как променя темата, когато става дума за някакъв следвоенен проблем? Той има перфектно мислене за военен водач. Но Уинстън Чърчил да ръководи Англия след войната? Не, това няма да го бъде…

На следващата вечер, както се хранехме, Чърчил стана и започна да се разхожда в каютата. Най-накрая той спря пред баща ми, замълча за секунда, след което възкликна:

– Г-н президент, струва ми се, че се опитвате да сложите край на Британската империя. Това личи от целия ход на вашите мисли за структурата на света в следвоенния период. Но въпреки това, – махна с показалец, – въпреки това ние знаем, че вие ​​сте нашата единствена надежда. А вие – гласът му трепереше драматично, – знаете, че ние знаем това. Знаете, че ние знаем, че без Америка нашата империя не може да устои.

От Чърчил това беше признание, че мирът може да бъде спечелен само въз основа на условията, определени от Съединените американски щати. И като каза това, той по този начин призна, че британската колониална политика е приключила – точно както е свършено и с опитите на Англия да заеме господстващо положение в световната търговия.

Това беше неговата капитулация пред САЩ. Британската империя беше обречена“.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title