авг. 25, 2019
253 Views

Рицари: Бертран дю Жесклен

Автор:

Ако потърсим един-единствен образ, който да символизира европейското Средновековие – това несъмнено ще бъде Рицарят. Никъде другаде по света няма подобен аналог. Има герои, воини, пълководци, красавици, принцове, принцеси – но не и рицари.

В поредицата „Рицари“ ще ви представим някои от най-известните от тях в историята и литературата: както реални исторически личности, така и измислени, художествени персонажи – за да се очертае по-пълно този велик символ на Средновековието.

Ще започнем с Бертран дю Жесклен…

Едно от изкуствено внушените ни клишета за Средновековието е, че по онова време – обхващащо условно периода от 476 година до края на ХV век, само човек, принадлежащ към висшите слоеве на обществото, можел да постигне сериозен успех в живота си; докато пътищата към славата и важните държавни постове били затворени за обикновения гражданин, селянин или обеднял благородник. Тоест, съдбата на човека се решавала не от личните му дарби и таланти – а от произхода му по рождение. Но такъв бил Бертран дю Жесклен, който за Франция станал национален герой, почти на едно и също ниво с Жана д’Арк.

Конна статуя на Рицари: Бертран дю Жесклен в Динан. Снимка: Уикипедия

Историците твърдят, че Бертран бил „най-грозното дете в цялата околност“ – с къси крака, твърде широки рамене и дълги ръце, грозна кръгла глава и мургава „глиганска“ кожа. Той от малък общувал с обикновените хора – бавачката му била от близкото село, играел със селските момчета, правел физически упражнения.

Бертран отишъл на своя пръв турнир през 1337 г., на 17-годишна възраст, а по-късно избрал военната кариера – летописците пишат: „както по необходимост, така и по душевна склонност“.

По онова време вече се водела Стогодишната война (1337-1453) между Англия и Франция. На 29 септември 1364 г. Бертран участвал в неуспешен опит за снемане на обсадата на британците от град Оре – в това сражение бил пленен, след като мечът му се счупил. Бил откупен според обичайната практика в онази епоха. Получил от френския дофин (престолонаследник) и регент Шарл V сериозната длъжност генерал-капитан на цяла Нормандия.

През април 1364 г. крал Жан II Добрият, пленен в битката при Поатие, умрял в Англия. Новият крал на Франция – Шарл V Мъдри, и Бертран дю Жесклен се оказали великолепни партньори.

Първите крале от династията Валоа (1328-1589) били не толкова държавници, колкото рицари, разсъждаващи с категорията на обикновени воини на бойното поле. Но Шарл V Мъдри категорично осъзнал, че задачите на държавния глава са по-различни: администрация, „кадрите решават всичко“, икономика, дипломация… А воюването оставял на опитни практици като дю Жесклен.

Детайл от статуя на: Бертран дю Жесклен. Снимка: Уикипедия

През 1365 г. Шарл V решил да нахлуе в Испания, за да свали краля на Кастилия Педро I Жестоки – който, за да се събере с любовницата си, заповядал да бъде убита собствената му съпруга Бланка дьо Бурбон, роднина на френския крал.

През пролетта на 1366 г. Бертран дю Жесклен изпълнил възложените му задачи: разгромил Педро Жестоки и поставил на трона френския симпатизант Енрике де Трастамара.

Уви, англичаните отново се намесили в хода на събитията. „Черният принц“ Едуард разгромил французите, а Бертран дю Жесклен отново бил пленен. Черният принц го приел като почетен гост, обаче постъпил против рицарските обичаи – започнал да протака с определянето на сумата за откупа му. Възмутеният дю Жесклен гръмко обявил за собствения си откуп 100 хиляди флорина, които по онова време били колосални пари.

Във висшето общество се появили слухове, които увреждали авторитета на Черния принц: уж нарочно задържал прочутия французин, защото се страхувал от него на бойното поле. Получила се абсурдна ситуация. Англичаните, които трябвало да получат откупа, започнали да се пазарят с Бертран, за да намалят сумата – просто едва ли някой имал толкова пари, а това означавало дю Жесклен да остане в плен и хората открито да се подиграват на Черния принц. Бертран снизходително намалил сумата на 60 хиляди флорина. В началото на 1368 г. англичаните ги получили и с облекчение го освободили, само и само да им се махне от главата.

Впоследствие дю Жесклен върнал парите за откупа на Шарл V и на благородните дами, които се включили в спасяването му – за целта продал подарените му испански владения.

След страшните поражения при Креси (1346) и Поатие (1356)  кралят разбрал, че френските рицари, поне засега, не могат да противостоят на английските стрелци с лък. Ето защо, заедно с дю Жесклен и други военачалници, Шарл V разработил стратегия за „пасивна отбрана”.

Рицарите мърморели, защото искали слава и битки, но дю Жесклен така охлаждал горещите глави: „ Онези, които говорят за битка с англичаните, изобщо не виждат опасността. Не казвам, че не бива да се бием с тях, но искам това да стане при някакво наше превъзходство, както те го правят“.

Смъртта на Бертран дю Жесклен – Миниатюра от Големите френски хроники. Снимка: Уикипедия

На 2 октомври 1370 г. той получил от ръцете на Шарл V Мъдри меча на конетабъл на Франция – в днешни понятия това е съчетание между министър на отбраната, главнокомандващ и шеф на съвета за национална сигурност. Над него били само кралят и принцовете от кралска кръв.

През десетте години на поста конетабъл Бертран не слязъл от седлото на бойния си кон, като воювал по всички фронтове на Стогодишната война. Умрял на 13 юли 1380 г. при обсадата на замъка Шато Ньоф дьо Рандон, вероятно от ангина – пил студена вода в летните жеги.

Костите му били закарани в Париж и положени в гробницата на френските крале в абатството Сен-Дени (сега това е арабски квартал в центъра на Париж).

Днес те почиват точно срещу гробницата, която Шарл V Мъдри подготвил за себе си. Дори в смъртта кралят и неговият пръв рицар остават заедно.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title