background img
авг. 6, 2017
65 Views

Как съчиниха “Марсилезата”

Автор:

Смята се, че автор на текста и музиката на френския национален химн – „Марсилезата“, е капитанът от френската революционна армия Клод-Жозеф Роже, по-известен като Роже дьо Лил (1760-1836г.).

Известно време след завършване на военното училище той служил в гарнизона в Гренобъл. Занимавал се с поезия и дори написал операта в три действия “Aлманзор и Фелина”.

Роже дьо Лил посрещнал френската революция от 1789г. с ентусиазъм и постъпил доброволец в републиканската армия, където получил чин капитан и бил изпратен да служи в Страсбург. Там, на 25 април 1792г. бил поканен на бал при кмета барон Фредерик Дитрих, с когото се познавали добре от членството си в масонската ложа в града. По време на бала, куриер донесъл новината, че кралят Людовик XVI, под натиска на Националната асамблея, е обявил война на Австрия. В салона посрещнали вестта с възторг, като не се съмнявали в бъдещата победа и светлото бъдеще след нея. Барон Дитрих предложил на Роже дьо Лил да напише песен, която да вдъхновява републиканските войници да се сражават смело за въпросното светло бъдеще. Отначало капитанът категорично отказал, но настойчивите молби на присъстващите, особено на младичката баронеса Дитрих го вдъхновили по въпроса.

Той веднага тръгнал към квартирата си, като по пътя откъснал от една ограда революционен афиш, защото му липсвала хартия. Афишът призовавал доброволци да постъпват в армията и на него пишело: „На оръжие, съграждани!“ Злите езици твърдят, че Роже дьо Лил просто римувал надписа върху афиша. Както и да е, капитанът се върнал сутринта в салона заедно с новата си песен, където я изпълнил пред гуляйджиите, които впрочем, вече били забравили революционния си ентусиазъм. Умореният след вечеринката барон изобщо не бил въодушевен – но пък баронесата много харесала песента. Естествено, при това положение, на барон Дитрих нищо не му оставало, освен да издаде заповед за публикуването на тази песен под заглавието „Военна песен на Рейнската армия“.

Песента била отпечатана на листовки в местната типография. Армията добросъвестно изпълнила поръчката и войниците старателно изпълнявали песента при излизането си от града. Обаче гражданите на Страсбург не се показали особено съзнателни – и голям брой листовки с песента останали неразпространени. Нямало какво да ги правят – и просто ги изхвърлили, както били в пакетите от печатницата, на сметището близо до градския пазар.

Това изиграло решаваща роля в съдбата на бъдещия химн. На пазара новичката хартия, опакована в пачки, била забелязана от търговците на зеленчуци от Марсилия – които използвали част от листовките за опаковане на продукцията си. Друга част отнесли в Марсилия. Там удачно ги продали като текст на най-новата столична революционна песен. Марсилците, които открай време страдат от провинциален комплекс за малоценност, веднага подхванали песента, за да покажат колко са напред в „революцията“. Така, марсилските доброволци на минаване през Париж по време на войната с Австрия, навсякъде, с повод и без повод, крещели куплети от нея. Затова и я запомнили като „Марсилезата“ – марсилската песен.

Новите революционни управляващи решили, че народът неслучайно пее тази песен, решили да подкрепят революционния ентусиазъм на масите и с декрет от 26 месидор на година ІІІ от великата ера (или, по простичко, на 14 юли 1795г.) „Марсилезата“ станала национален химн. Самият Роже дьо Лил узнал това от затвора в Страсбург, където чакал реда си за гилотината след поредния революционен преврат. Щом научил, че е автор на националния химн, той изпаднал в умопомрачение и започнал постоянно да пее песента си. Заради това бил нееднократно бит от съкилийниците си, които решили, че им се подиграва. Но пък това спасило живота му – началникът на затвора потърсил указания от Париж, защото не се решавал да го екзекутира. Докато чакали отговор, била обявена всеобща амнистия…

Любопитното е, че след падането на Наполеон и влизането на руските войски в Париж през 1815г., Роже дьо Лил написал поема в чест на император Александър І, озаглавена „Герой на века и гордост на Историята“, и раболепно му я поднесъл заедно с още десетина стихотворения в негова чест. Но руският император не обърнал внимание на творението му.

Тогава Роже дьо Лил написал нова песен, която предложил на новия крал Людовик ХVІІІ за национален химн под заглавие „Да живее кралят!“. Но вече никой не му обръщал внимание и той умрял в нищета през 1836г. в село Шоази льо Роа в планината Юра.

През 1840г. Хектор Берлиоз създава ново музикално оформление на „Марсилезата“, под което я познаваме сега. Днешният й текст представлява 5 куплета на Роже дьо Лил и един на учителя Антоан Песоно от Изер, който го добавил по време на преминаването на марсилските доброволци през градчето му. Но самата музикална основа не е оригинална. В паметната нощ на 25 април 1792г. Роже дьо Лил не бил сам. С него бил приятелят му Игнас Плейел, който напявал марша на Асириус от ораторията „Естер“ на Люсиел Гризон, настоятел на катедралата „Сент Омер“ в Па дьо Кале. Именно тази музика останала в основата на „Марсилезата“.

За съжаление, самият инициатор за написването на националния химн на Франция – барон Фредерик Дитрих от Страсбург, не дочакал амнистията, докато се намирали в затвора заедно с Роже дьо Лил. На 29 декември 1793г. главата му била отсечена на гилотината, тъй като имал неблагонадежден „аристократичен произход“.

Барон Фредерик Дитрих

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title