апр. 4, 2021
173 Views

Този капризен филмов Бъкингам

Автор:

Херцог Бъкингам (1592-1628) достигнал невероятни висоти, той бил всемогъщият фаворит на краля и фактическият владетел на Англия по негово време. Човек, който тънел в разкош, слава и мощ, наслаждавайки се на огромна власт.

Но дали наистина обичал с истинска любов френската кралица, както е изобразен в „Тримата на мускетари“? Или просто желаел да погъделичка суетата си, като съблазни жена от такъв ранг – владетелка на държава, която била в напрегнати отношения с родната му Англия. Кралица от рода на Хабсбургите.

Независимо от високото положение, което бил достигнал, по своя произход Бъкингам бил просто никой в сравнение с френската кралица Ана Австрийска. Въпреки това посегнал на нейната чест. Той не можел да стане крал при никакви обстоятелства, но посегнал на кралицата!

Джордж Вилиърс, херцог Бъкингам. Снимка: Уикипедия

Ето какво пише Дюма за него на страниците на романа: „Той беше на 35 години и известен като най-красивия благородник във цяла Франция и Англия. Любимец на двама крале, притежател на многомилионно богатство, използвайки нечувана власт в държава, която по своя прищявка ту бунтуваше, ту успокояваше, подчинявайки се само на своите капризи, Джордж Вилиърс, херцог Бъкингам, живееше приказен живот, способен дори след векове да изненадва потомците. Уверен в себе си, (…) разчитайки на своята сила, той вървеше направо към целта, дори тази цел да беше толкова ослепителна и висока, че на всеки друг би се сторило безумие даже само да мисли за нея.

Всичко това му придаде решимост да търси срещи с красивата и недостъпна Анна Австрийска и, след като я заслепи, да пробуди в нея любов“.

Известно е, че когато се озовава за пръв път във френския двор, херцогът се появява на бал в камзол, бродиран с перли. Перлите били нарочно пришити небрежно. Те се откъсвали и търкаляли по пода на залата, а Бъкингам само ги прекрачвал, като демонстративно не им обръщал внимание. Това шокирало дори френските придворни, които били виждали много неща.

Едно от най-добрите пресътворявания на образа на херцога в киното е във френския филм „Тримата мускетари. Огърлицата на кралицата“ от 1961 г. с Жерар Баре в главната роля на д`Артанян. Проблемът тук е, че Бъкингам е представен много повече като французин, отколкото англичанин. Актьорът Жак Бертие изобразява доста добре херцога – но акцентът е повече върху любовната линия и въздишките по адрес на кралицата. Упрекът към актьора може да е, че липсва достатъчно дълбочина на образа – героят му е сякаш от мукава. Но, разбира се, самият актьор едва ли носи цялата вина. Все пак е трябвало цялата история да бъде натикана в рамките на два часа екранно време и просто не остава време да се мисли за психологическата дълбочина на персонажите.

Една от най-впечатляващите филмови трактовки романа е съветският музикален сериал от 1978 г. “Д’Артанян и тримата мускетари” – който мнозина смятат въобще за най-добрата екранизация на книгата; също както, макар и по друг повод, британската критика обяви съветския сериал „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ за най-добрата екранизация на похожденията на великия детектив, а Нейно Величество Елизабет ІІ награди изпълнителя на главната роля Василий Ливанов с Ордена на Британската империя. Въобще, съветските кинотворци имаха обяснима слабост към пресътворяване на класическата западна литература – тя даваше глътка свобода сред задушаващата атмосфера на идеологическите кинокартини. Дори създаваха уестърни, макар там да нямаха впечатляващи успехи… В нашия случай в ролята на херцог Бъкингам влезе актьорът Алексей Кузнецов. Според мнозина почитатели на романа той перфектно изобрази това, за което Дюма пише. Неговият Бъкингам излъчва надменност, превъзходство, увереност в собствената изключителност; върви и развитието на любовната линия.  Той не само се наслаждава на срещата с Ана, а буквално изисква доказателство за нейните чувства. И ние разбираме, че това е не само, за да изпитва носталгия вечер пред английската си камина – но и за да се наслади на своята победа. Тези две две причини съжителстват толкова органично у херцога, че Алексей Кузнецов заслужава искрените ни аплодисменти. Това е и връх на актьорското майсторство – да покажеш толкова много неща за своя герой при толкова малко екранно време.

Във филма от 2010 г. „Мускетарите“ ролята на Бъкингам се изпълнява от Орландо Блум. Тази екранизация по принцип не е пълноценна, защото сюжетът там е прекалено „по мотиви“. По-скоро са останали само общите контури на сюжета и имената на героите: а иначе между Франция и Англия хвърчат дирижабли, Ришельо планира да свали краля, накрая всички се трепят на покрива на „Парижката Света Богородица“. Орландо Блум тук демонстрира обичайния си натюрел на корав „мачо“ – и нищо повече…

Друга руска екранизация, отново във формата на сериал, от 2013 г. – „Тримата мускетари“, спокойно можеше и да не бъде снимана, защото по всички показатели губи в сравнение със съветската. Зрителите се отзоваха доста неласкаво за нея – и с пълно основание, след като имаха база за сравнение със сериала от 1978-ма. В нея ролята на Бъкингам беше поверена на Константин Лавроненко. Неговото амплоа са предимно персонажи от криминално-шпионски филми – но актьорът е напълно неподходящ за ролята на любимец на съдбата в разцвета на силите, силата и могъществото си. Той по-скоро приличаше на съвременен руски чиновник от средната класа, решил да „кривне“ в търсене на флирт – но съвсем не на английски министър от ХVІІ век, който е искрено убеден, че светът лежи в краката му и за пълно щастие му липсва само недостъпен диамант. Който всъщност дори не му е необходим, но той просто иска да го притежава.

Така, по мнението на повечето зрители, които са гледали и четирите филма, най-добрият Бъкингам си остава Алексей Кузнецов във филма от 1978 година.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu