На 14 октомври 1964 г. на извънреден пленум на ЦК на КПСС бил освободен Никита Хрушчов, първи секретар на този орган и държавен глава на Съветския съюз. Днес някои наричат това дворцов преврат, а други – триумф на справедливостта. Но кои били истинските мотиви на най-високопоставените членове на комунистическата партия на СССР, които отстранили лидера, и кое обусловило успеха на техните планове? Има няколко доста често срещани версии относно причините, довели до падането на този съмнителен управник. Ето основните сред тях.
Според една от хипотезите, всичко било заговор на Леонид Илич Брежнев, който се стремял към властта с подкрепата на тогавашното ръководство на КГБ. Възползвайки се от отсъствието на спокойния Хрушчов, който по никое време решил да почива в любимия си курорт Пицунда, Брежнев тайно подготвил споменатия по-горе пленум, на който обявил предварително написани обвинения и принудил Хрушчов да подаде оставка.
Но този вариант е, меко казано, крайно опростен. Освен това, свалянето на Хрушчов приключило за двамата най-активни участници в „заговора“ – председателя на КГБ Владимир Семичастни и секретарят на ЦК Александър Шелепин, далеч не с издигане, а с (макар и не веднага) немилост и отстраняване от реалната власт. Слуховете, които впоследствие се разнесли, че Брежнев предлагал на Семичастни да ликвидира физически Хрушчов, въобще напомнят груба лъжа. Брежнев може да е бил всякакъв, но, така или иначе, никой не го е упреквал в излишна кръвожадност, което се потвърждава и от последвалото му доста дълго и, впрочем, меко управление.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
