окт. 23, 2019
144 Views

Какво представлявали индулгенциите?

Автор:

Когато днес кажем „индулгенция“, имаме доста смътна представа за това понятие и често пренасяме смисъла му в ежедневното общуване.

Всъщност, това е процедура, практикувана от Католическата църква: освобождаване на вярващия от наказанието за грехове, а понякога и от самата вина. През ХІV-ХVІ в. с тази дума обозначавали грамотата, която доказвала това освобождаване.

Удостоверение за индулгенция от 19 декември 1521 г. Снимка: Уикипедия

По време на своето съществуване индулгенциите преминали дълъг еволюционен път. Самият термин се появява за пръв път през 438 г. в Кодекса на император Теодосий (Codex Theodosianus.) . В него с тази дума наричали императорски указ, който обявявал амнистия за затворници по случай някакъв значителен празник.

Римските папи започнали да издават индулгенция в съвременния смисъл на думата – тоест, освобождаване от наказание за грехове, през ХІ век. Тогава тази практика обикновено се описвала с термина „remissio peccatorum“.

Първите индулгенции представлявали църковни юридически документи, потвърждаващи готовността на папата да се застъпи за вярващия християнин пред Бога с цел да бъдат опростени греховете му. По принцип, тези документи не избавяли от посмъртната вина за извършения грях . Те само премахвали необходимостта от покаяние през целия живот и от усилия за изкупление (например, покаяние и поклонничество). При това искреното разкаяние на грешника било задължително условие, за да бъде индулгенцията действена.

С началото на Кръстоносните походи папите започнали да раздават на кръстоносците индулгенции, които опрощавали всичките им земни грехове. Освен това, прощавали се греховете и на онези, които получавали папската благословия по време на публична реч, произнесена от папата. Това било решение на папа Бонифаций VIII (упр. 1294-1303).

Католически епископ, предоставящ индулгенция на обществеността по време на бедствие. Фреска на стенопис на италианския ходожник Лоренцо Лото, Суарди, Италия, около 1524г. Снимка: Уикипедия

Често освобождаването от грехове било обявявано на литургия, посветена на канонизацията на нов светец. Поклонниците, които посещавали Рим и се изповядвали там, също били освобождавани от греховете в „Света година“ (която отначало обявявали веднъж на 100 години, през XIV век – веднъж на 50, а през XV – на 25 години).

Освен обикновени миряни, индулгенции можели да получават болници, благотворителни институции и филантропи, както и владетели, които се занимавали с изграждането на пътища, мостове и подобни строежи.

Папа Григорий IX (1227-1241) предоставял индулгенции на всички, които се съгласявали да се заселят на Майорка, току-що освободена от арабска окупция, а Александър VI (1492-1503) – на онези, които се осмелявали да се заселват в току-що откритата Америка.

Индулгенции можели да издават не само от папи, но и епископи, папски легати и представители на монашески ордени.  Освен това, имало свещеници, които „професионално“ се занимавали с разпространението на индулгенции. Наричали ги „квестари“ и именно техните злоупотреби предизвикали дискредитирането на индулгенциите.

След като започнала Реформацията през ХVІ век, Католическата църква осъдила продажбата на индулгенции. Това се случило на Трентския събор през 1563 г.

Издаването на индулгенции обаче се практикува и до днес, като се регулира от булата Indulgentiarum Doctrina („Учението за индулгенциите“) на папа Павел VI (1963-1978), издадена през 1967 г.

Обикновено се смята, че индулгенцията е документ, предоставящ пълно опрощаване на греховете,  който може да се придобие срещу пари. Това е тясно разбиране на понятието, което в съвременната историография вече е опровергано, но дълго време по този въпрос нямало консенсус.

„Индулгенция“ от XVIII век с текста на църковнославянски, подписана от Йерусалимския патриарх и продадена на продаден от гръцки монаси във Влашко. Снимка: Уикипедия

Защо този въпрос е важен за историците? Индулгенциите, особено тези, придобити на името на вече умрели грешници, ни позволяват да изследваме идеите на средновековните хора за чистилището – идея, която се формирала в началото на XII-XIII век. Благодарение на индулгенциите може да се изучават също  ежедневието, икономическите процеси, протичащи в Европа през XIV и XV в., както и много други специални въпроси; например, връзката между понятията „грях“ и „престъпност“ в средновековното църковно право.

През 1517 г. Мартин Лутер заковал своите прочутите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг, които заклеймявали индулгенциите като символ на корупцията и продажността в Католическата църква.

Именно противоречията около индулгенциите довели до началото на Реформацията и появата на една от трите най-важни конфесии в християнската църква – протестантизма. Днес негови последователи са 800 милиона души, а това учение започнало именно с отхвърлянето и отричането на индулгенциите.

Категория:
Любопитно · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title