Какво учели в средновековното училище?

Думата „тривиален“, „тривиално“ означава нещо банално, много просто и достъпно за всички. Но самият неин произход далеч не е тривиален. Той идва от латинските думи „tres“ – три, и „via“ – път. „Тривиално“ буквално означава „трипътно“.

Ала каква може да бъде връзката между три пътя и простотата? За да разберем, трябва да се пренесем с 1500 години назад във времето – в Ранното Средновековие на V-VI век.

Ако погледнем „учебната програма“ на училищата от онази епоха, ще видим, че вместо четене, математика, география и т. н., има само два предмета. Първият е „тривиум“, тоест „Три пътя“. Вторият е „квадривиум“ – „Четири пътя“.

И нещо интересно – няма го латинският език. Това е изключително странно, защото през Средновековието в Западна Европа се учело на латински. Проблемът е, че тогава всички науки се изучавали на този език – но самият латински като отделен предмет не се изучавал. Може би причината била, че от най-ранни години децата учели молитви на латински, затова познавали много думи на принципа „всички ги знаят“.

Така, когато тръгвали на училище (не всички и дори не мнозинството от децата), уроците там били преподавани на латински по принципа: „Слушай, запомни, научи!“. В най-добрия случай учителят превеждал отделни трудни думи – и то, ако бил в добро настроение. Но самостоятелни отделни уроци по латински нямало. Всички училищни знания и науки или, както ги наричали тогава, „седемте благородни изкуства“, били разделени на две направления – Тривиум и Квадривиум.

Тривиумът включвал „Три пътя”, тоест три предмета. Във възходяща трудност те били:

1. Граматика. Тук влизали правопис, четене, пеене и дори поезия като изкуство да се пишат стихове (всичко това на латински, разбира се);
2. Логика – изкуството да се разсъждава и да се откриват грешки в разсъжденията на събеседника; науката как да доказваш правилността на своята гледна точка;
3. Риторика – изкуството на правилната и красива реч (устна и писмена). По време на уроците децата запомняли различни начини на вежливо общуване, учели се да водят спорове и разговори помежду си, да пишат писма и да съставят прости официални документи.

Тривиумът се считал за най-лесната част от обучението. (Затова и „тривиално“ до ден-днешен означава „просто“). В повечето случаи училището завършвало на този етап, на възраст 11-12 години.

Но ако ученикът, по мнението на учителя, се бил справил успешно с тривиума, му било позволено да изучава квадривиума, тоест „Четирите пътя”. Предметите тук в нарастваща сложност били следните:

1. Аритметика – събране, изваждане, умножение и деление, както и обмяна на пари, мерки за тегло, дължина и обем;
2. Геометрия – свойствата на геометричните фигури, измерване на площта на земни участъци;
3. Астрономия – науката за положението на звездите и планетите в небето през различните периоди на годината, умението да се използват календари, включително изчисляване на дните на църковните празници (което в онази епоха било изключително важно);
4. Музика – но не свирене на музикални инструменти, както може да си помисли човек, а това, което днес бихме нарекли „теория на музиката“: тоест, науката за математическото съотношение на различните звуци един към друг.

По принцип, тривиумът може да се определи като първите класове на средновековното училище, а квадривиумът – горните.

След като завършели училище, най-добрите ученици се допускали до висше образование, тоест до изучаването на философия и теология – най-важните науки по онова време. Но до това ниво достигали много малко момчета – единици от няколко хиляди.

А момичетата? В онези далечни времена те не ходели на училище. Образование получавали само девойките от аристокрацията. Дали днешните момичета трябва да им завиждат?Е, това вече е въпрос на лично мнение.

–