Около началото на новата ера най-могъщият противник на Рим била Партия.
Двете армии – римската и партската, били структурирани по съвсем различен начин. Римляните създали легиона, който представлявал пехотна организация с най-голяма гъвкавост по онова време, стандартно наброяващ 5 хиляди бойци. Легионът не притежавал огромната тежест и сила на прочутата гръко-македонска фаланга. Но фалангата действала добре само на открити и равни места, където маневрирала като едно сплотено цяло – а различните кохорти в легиона можели да се отделят и съединяват отново без никаква вреда за себе си. Легионите се сблъсквали в няколко сражения с фаланги – и винаги гъвкавостта на легиона побеждавала грубата тежест на фаланга.
Партите, от друга страна, заложили на кавалерията и я издигнали на качествено ново ниво. Конете на иранските племена били най-добрите в света, а партските ездачи ги владеели виртуозно. Те използвали тактиката „удари и бягай“, доведена до съвършенство. Конниците внезапно връхлитали върху неподготвения враг, свършвали смъртоносната си работа и изчезвали, за да ударят някъде другаде.
Когато партите бързо се оттегляли и врагът се спускал да ги преследва, обхванат от безсилен гняв заради светкавичната атака, конниците по сигнал се обръщали в седлата си и изстрелвали облак стрели „през рамо“. Тези „партски стрели“ често причинявали повече загуби сред противниците, отколкото самата атака.
Освен това, партите за пръв път създали тежко въоръжената бронирана кавалерия. Това били катафрактите (на гръцки: „напълно прикрити“). Тези конници били изцяло облечени в дълги плетени ризници, а техните коне понякога също били защитени. За да носят цялата тази тежест, конете трябвало да са големи и мускулести. Партите разполагали с такива породи, за разлика от повечето свои врагове.
Тежката конница не се придвижвала бързо, но това и не й се налагало. Тя нападала вражеския фронт като гръмовна конска фаланга с насочени тежки копия. Или, въоръжена с лъкове, поразявала от разстояние вражеските линии, като била почти неуязвима за ответен обстрел.
партски катафракт – на кон и на камила
източник на снимката: abritvs.com
Тежките партски кавалеристи предизвикали такъв ужас, че се превърнали в символ на страшни воини. В библейската книга „Апокалипсис“ (Откровение на св. Йоан Богослов), например, прочутите т. нар. „Четирима конници на Апокалипсиса“ се олицетворяват от образите на страховити партски кавалеристи.
Разбира се, много неща зависели от способностите и вдъхновението на пълководците. Римските военачалници и преди това се били сблъсквали с нови и непознати оръжия и начини за водене на бойни действия. Те успели да обезвредят бойните слонове на Ханибал, без да имат свои собствени; построили кораби и попълнили екипажите им с неопитни бойци, но това не им попречило да победят силната морска държава Картаген. Обаче срещу партите нямали късмет.
Победителят на Спартак – Марк Лициний Крас, воювал като по учебник. Затова и не се справил със задачата да се приспособи към неочакваните промени, които му поднесла войната срещу Партия.
През 53 г. пр. Хр. армията на Крас прекосила спокойно Ефрат. Той с готовност се съгласил да последва някакъв арабин, който му предложил да го преведе през Месопотамия до място, където римляните можели да изненадат партската армия и да я унищожат.
Арабинът действително завел римляните при партската войска, недалеч от крепостта Кара. Проблемът бил, че той се оказал агент на партите – които били напълно готови за сражението.
От своята позиция римляните виждали само малка част от партската армия, затова смело се спуснали напред, като искрено вярвали, че са изненадали врага си. Но когато битката започнала, партите захвърлили плащовете си и се оказало, че това са страшните катафракти.
Преди римляните да осъзнаят, че са ги въвлекли в решаващо сражение, забръмчали тетивите на партските лъкове и легионерите започнали да падат един след друг. В отчаянието си Крас заповядал на собствената си кавалерия под командата на сина му Публий да прогони партите. Римската конница започнала атака, а партите веднага се отдръпнали, стреляйки през рамо.
Леко въоръжените и по-бързи римляни вече ги настигали – когато разбрали, че насреща им е доста по-голяма партска армия. Освен тежката конница, тя имала и своя собствена лека кавалерия, далеч по-многобройна и силна от римската.
Обградените римски конници били избити. Публий Крас също загинал, партите отрязали главата му и я набучили на копие. След което, партската кавалерия се престроила и нападнала римляните, вдигайки високо главата на Публий като знаме. Римляните паднали духом, но Крас се държал достойно и извикал: „Тази загуба е моя, не ваша!“ Римляните започнали мащабно отстъпление. След няколко дни бил убит и самия Крас.
Благодарение на победата при Кара, Партия застанала в зенита на славата си. Тя не само се защитила против Рим, но заела и важна посредническа позиция между Рим и друга велика империя – Китай; позиция, която била много печеливша.
Карта на Партското царство около 60 година пр.н.е. Източник: Уикипедия
От чисто военна гледна точка битката при Кара доказала, че тежката бронирана кавалерия може да удържи победа над непобедимите дотогава римски легиони. Това се превърнало в своеобразен знак на съдбата. Варварските племена постепенно усвоявали новата победоносна тактика. И когато три века по-късно готите и хуните нахлули в Римската империя, това вече били огромни конни маси, които залели континента и постепенно положили основите на новата западна цивилизация.
Тежко въоръженият конник, целия в броня, бил един от характерните образи символи на тази цивилизация. А като начин на воюване, умения и въоръжение европейският рицар води началото си именно от бронираните конници на древните парти – катафрактите.
Рицарите се отказали само от един елемент в това въоръжение – лъка. Те смятали за по-достойно да погледнеш отблизо врага си в очите, вместо да го убиеш от разстояние.
