Известни са имената на доста шпиони, които предали Съветския съюз по идеологически или финансови причини. Сред най-известните са Олег Калугин, Олег Гордиевски, Виктор Резун (Суворов), Литвиненко и др. Но също така имало и много разузнавачи, които дълги години работели за доброто на Родината си, жертвайки всичко.
Имената на много нелегални разузнавачи все още са секретни. Ала все пак от време на време се появяват някои подробности. Например, през януари 2020 година директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин разказа за седем разузнавачи-нелегали, които дали безценен принос за сигурността на СССР и Русия. Сред тях бил и Евгений Иванович Ким, който някога носел друго име – Ким Ен Чер.
На Троекуровското гробище в Москва има скромен черен надгробен камък без снимка. Вместо нея само два надписа: името на починалия с дати на раждането и смъртта, а отгоре – „Герой на Съветския съюз“. Този надгробен камък е символичен. Евгений Ким прекарал значителна част от живота си под фалшиво име в чужда държава. Той живеел, образно казано, без лице и не го намерил дори след смъртта си.
Интересното е, че няма достоверна информация за мястото на раждане на този разузнавач. Според някои източници, той е роден в края на февруари 1932 г. в Корея, според други – по същото време, но в Нова Бухара (сега Каган) на Узбекската ССР. Но втората версия е под въпрос, тъй като руските корейци били принудително преселени в Узбекистан едва през 1937 г.
През 1960 г. Ким получава диплома по японска филология от Ориенталския факултет на Ленинградския държавен университет. Кореецът владеел блестящо не само родния си език, но и руски, японски, английски и испански. Естествено, вербовчиците от Първо главно управление на КГБ не можели да пренебрегнат толкова ценен кадър. По това време Ким бил женен и имал син. Но през 1966 г. се отказал от всичко. Точно като Щирлиц, но не на телевизионния екран, а наяве.
Като разузнавач-нелегал той бил изпратен във все още неизвестна държава, където имало, казано на професионален шпионски език, „сложна агентурно-оперативна ситуация“. Можем само да се досещаме, че тази „сложна ситуация“ била заради типичната азиатска външност на гражданите й. Може би Япония. Или маоистки Китай. Или някоя от двете Кореи, Виетнам, Тайланд и т. н. Но това са само предположения. Все още не се знае. Дори сега, след повече от половин век, информацията за това е секретна.
Разбира се, няма подробности за специалната операция. Николай Долгополов, писател и историк на специалните служби, разказва: „Първото нещо, което видял след прехвърлянето му в далечната чужда страна, били безкрайни камъни“. Под един от тези камъни Ким намерил дрехи и документи, подготвени предварително. Превъплътен като местен селянин, той започнал да гради живота си от нулата.
Човек може само да гадае какви трудности е трябвало да преодолее агентът. Но той се справил. За 15 години живот в чужбина успял да изгради кариера и да заеме важен пост в местната власт, което му позволявало да предава секретна информация в Москва.
През годините само няколко пъти видял семейството си, което останало в Москва. Едно от посещенията, проведено през 1970-те години, по-късно беше описано подробно от роднината му Вячеслав Ким. Когато Евгений пристигнал в Москва, той се срещнал с представители на корейската диаспора. Нелегалният разузнавач показал оръжието си и казал, че е полковник от КГБ.
Но друго посещение в столицата станало по трагичен повод. Ким отлетял за Москва, за да се сбогува с починалия си син. След погребението той се върнал, като прекарал само един ден у дома си. Има информация, че поради смъртта на сина се развел със съпругата си, като така окончателно прекъснал връзката с миналия си живот.
В неизвестната държава Ким работил до 1989 година. По това време той вече бил удостоен със званието Герой на Съветския съюз, получил орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“. Връщайки се в Москва, Ким не излязъл в пенсия, а известно време работил в централния апарат на КГБ. Но скоро Съветският съюз престанал да съществува. Разузнавачът останал в Москва и излязъл в пенсия. Животът му завършил рязко през ноември 1998 г. По това време бившият агент вече трудно виждал. Това довело до неговата смърт – той попаднал под колелата на лек автомобил. Евгений Ким бил погребан с военни почести на Троекуровското гробище.
Историята на този агент има нещо общо с биографията на друг нелегален съветски разузнавач – Михаил Васенков, чието име и дейности също бяха разсекретени през януари 2020 г. Но Васенков, за разлика от Ким, отишъл в друга държава, както се казва, „без багаж“. Той нямал семейство, а жена му и децата се появили вече в новата му родина.
–
