Известно е, че когато римските папи искат да издадат важен документ със силата на закон за католическия свят, той носи името „була“. Всяка була имала свое название, под което оставала в историята. Кои са по-известните були?
«Omne Datum Optimum» (1139 г.) – „Всеки дар е съвършен“. Автор: папа Инокентий II. Тази була изиграва значителна роля в историята на монашеско-рицарския орден на тамплиерите. Тя утвърдила неговите пълномощия и сравнителната му независимост от католическата Църква. След приемането на булата тамплиерите вече не трябвало да се подчиняват на регионалните епископи – вместо това папата станал техен непосредствен „шеф“. Освен това Орденът получил свобода на действие и бил освободен от плащане на всякакъв вид такси и мита.
Заслужава да се отбележи, че основната функция на тамплиерите била защитата на поклонниците, както и управлението на територии в Светата земя и борба срещу мюсюлманите. Така било поне на теория. Впоследствие орденът става един от най-богатите: той притежавал големи територии в Палестина, Сирия и Европа.
«Ad extirpanda» (1252 г.) – „За изкореняването“. Автор: папа Инокентий IV. Тази була официално упълномощава Светата инквизиция да изтезава заподозрени в ерес. Преди нейното приемане изтезанията се прилагали само при крайна необходимост. Сега картината рязко се променила: започнали да измъчват не само обвиняемите, но и свидетелите. Дори заподозреният веднага да признаел вината си, той все пак бил подлаган на изтезания, защото се смятало, че признава, страхувайки се от болка, следователно показанията му могат да се считат за ненадеждни и непълни. Затова трябвало да повтори признанието си след мъчения. Булата била отменена през 1816 г. от папа Пий VII.
„Exsurge Domine“ (1520) – „Стани, Господи!“. Автор: папа Лъв Х. Булата била основният документ на Контрареформацията. Католическата църква осъдила действията на Мартин Лутер, който публикувал своите известни 95 тезиса срещу индулгенциите, наричани от него „покаяние за пари“. Булата изисквала Лутер да отхвърли 41 от 95-те тезиса, а в случай на негово неподчинение следвало отлъчване . Също така Лъв X изброява „грешките“ на Лутер, които „сеят пагубна отрова“ сред вярващите и настоява германските еретици да бъдат изправени пред съда.
Реакцията на Лутер била шокираща: той заедно с група свои студенти публично изгорил папската була и други канонически закони. Впоследствие в негова чест било назовано едно от направленията на протестантизма, лутеранството.
„Inter gravissimas“ (1582) – „Сред най-важните“. Автор: папа Григорий XIII. Булата станала широко известна, защото този документ утвърждава съвременния Григориански календар, който заместил предшественика му – Юлианския календар.
Въпросът е там, че по Юлианския календар постоянно се измествал денят на пролетното равноденствие, чиято точна дата била необходима за правилното изчисляване на Великден. И така, според новия календар, пролетното равноденствие трябвало да бъде около 21 март. За целта десет дни били изключени от стария календар, а високосните години били съкратени.
„Humanae Vitae“ (1968) – „Човешкият живот“. Автор: папа Павел VI. Булата е отговор на решението на ООН и Световната здравна организация за контрол на раждаемостта. Организациите заявили, че най-добрият начин за подобряване на качеството на живот и развитието на световната икономика е контролът върху населението.
В булата са представени аргументи, които се отнасят до основните методи за контрол на раждаемостта – използването на контрацептиви, стерилизация и аборти. Използването на контрацептиви се определя като „зло по същество“ и категорично се отхвърля от църквата, а стерилизацията и абортите се приравняват към грехове. Църквата вижда единствения легитимен метод в борбата срещу пренаселването в броенето на естествените биологични ритми (ден на овулация и т. н.), защото това не е насилие над човешката природа.
–
