background img
май 12, 2018
4412 Views

Копието на Съдбата

Автор:

Сред любопитните исторически хипотези за мотивите на Хитлер да извърши първото си териториално завоевание – принудителното присъединяване или „аншлуса“ на Австрия, е и тази за Копието на Съдбата. По-точно – върхът на древното копие, който се смята за една от главните християнски реликви и се съхранява в бившия Хабсбургски дворец – Виенският музей „Хофбург“. Експонатът бил обозначен като „Копието на Отон ІІІ“ – император на Свещената Римска империя. Още през 1909 г. начинаещият художник Адолф Шикългрубер ходел всеки ден в този музей и с часове стоял пред витрината, където върху аленото кадифе чернеело Копието на Съдбата – както било едно от другите му названия.

Копието на Съдбата

 снимка: tripadvisor.com

През 1917 г. това почитание преминало в откровена мания. Тогава младият Адолф заедно с по-късния нацистки идеолог Алфред Розенберг и други двама „духовни братя“ провели спиритистически сеанс, „извикали“ духа на някакъв немски принц и той предсказал: който притежава копието, ще създаде нова германска империя…

През 1935 г. Райхът все още набирал сили. Тогава в замъка Вевелсбург създали организацията „Аненербе“, която трябвало да сътвори новата нацистка идеология, издигайки я до нивото на държавна религия. Една от главните зали на този фашистки пантеон станала известна като “Стая на копията”: централното място в нея заемало… копие на Копието на Съдбата!

Но дубликатът не можел да задоволи фюрера – и 3 години по-късно той изпратил танковите си дивизии за оригинала. Адолф Хитлер лично се появил в австрийския дворец, който по това време вече бил зает от елитните части на 8-ми армейски корпус на вермахта.

Половин година по-късно, на 13 октомври 1938 г., Копието на Съдбата с всички възможни почести и предпазни мерки било изпратено със специален брониран влак за Германия  и поставено в Нюрнбергската църква „Света Екатерина”. След като го получил, Хитлер започнал да прекроява картата на Европа и да създава новата Германска империя.

Според преданието, Копието е изковано със спазване на свещени мистични ритуали по заповед на третия първосвещеник на юдеите – Финеес, известен със своите изключителни способности в областта на магията и кабалистиката. Според плана на Финеес, то трябвало да символизира магическите сили на евреите като богоизбран народ (за този факт, дълбоко обиден за всеки ариец, Хитлер явно предпочитал да не си спомня). Така Копието започнало своето шествие в света, което се съпровождало с победи и жертви, с гибел на цели империи и с раждане на нови държави. Старозаветният военачалник Исус Навин именно с това копие се хвърлил към могъщите стени на Йерихон и те рухнали. Държал го в ръцете си Ирод Велики, когато заповядал да бъдат избити всички младенци в Юдея, за да унищожи бъдещия „цар юдейски“. Сред притежателите на Копието историческите хроники сочат римския император Константин Велики, който провъзгласил християнството за официална религия, Отон III Велики – император на Свещената Римска империя, Хенри I Птицелов – основател на саксонската кралска династия.

Това копие държал могъщият крал на готите Теодорих, когато заедно с войските на „последния римлянин“ Флавий Аеций разбил ордите на непобедимия дотогава Атила. Византийският император Юстиниан Велики с помощта на Копието възвръщал земите на бившата Римска империя от варварите, а Карл Мартел разгромил през 732 г. арабите при Поатие, предотвратявайки нахлуването им в Западна Европа. Непобедимият Карл Велики – обединител на Западна Европа, който триумфирал в 47 военни похода, постоянно държал Копието при себе си. След векове Наполеон също не се разделял с Копието – но от него го откраднали точно, когато тръгнал към Москва. Резултатът е известен…

Защо това копие е на особена почит сред християните? Причината е, че според легендата върху него се е запазила кръвта на Иисус Христос, разпнат на кръста. По това време с Копието бил въоръжен Гай Касий, капитан на стражата по време на Разпятието. Когато изглеждало, че Иисус вече бил мъртъв, според утвърдената процедура Касий отишъл при кръста и пробол тялото на Божия син в лявото подребрие. От раната изтекли „кръв и вода“. Това се правело, за да се провери дали осъденият е още жив, както и за да го убие и да прекрати мъките му – затова и този похват се наричал „ударът на милосърдието“. По-късно Гай Касий станал християнин и е познат под новото си име – свети Лонгин…

Римският стотник Лонгин пробожда Христос на кръста. Снимка – Уикипедия.

Към края на Втората световна война фюрерът заповядал Копието на Лонгин да бъде скрито при австрийското езеро Цел, недалеч от Залцбург. И тогава станала необяснима, тайнствена и мистична грешка.

За по голяма секретност в списъка на ценностите Копието на Лонгин било обозначено с едно от другите си, по-слабо известни имена: „Копието на свети Маврикий“. Но войниците го сбъркали с Меча на свети Маврикий, който също се съхранявал в експозицията. Те увили меча в стъклена вата, после го поставили в калъф от чиста мед и скрили именно него. А Копието на Лонгин останало да се търкаля сред незначителните експонати, оставени на милостта на „американските варвари“, както се изразявали нацистите.

Слава Богу, че прочутият генерал Патън бил любител на историята, митологията и древните мистерии, в които се ориентирал като истински познавач. Той чул за някакъв „връх на копие“ и веднага полетял към Нюрнберг. След няколко месеца, по заповед на Дуайт Айзенхауер, Копието било тържествено връчено на кмета на освободената Виена. То и днес се съхранява в остъклена витрина в двореца „Хофбург“.

  снимка: tripadvisor.com

Но любителите на конспиративните теории твърдят, че американците отнесли оригинала в САЩ, а на виенчани предали изкусно направен дубликат. Това също е една от загадките, обкръжаващи Копието на Съдбата.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title