background img
Дек. 1, 2017
14380 Views

Котките и чумата

Автор:

Чумата, също известна и като Черната смърт, е заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Тя навлиза в тялото и започва да се движи по лимфната система. Бактериите живеят най-често в храносмилателния тракт на бълхите. Бълхите от своя страна, се хранят с кръвта на гостоприемника като по този начин го заразяват. Така и човекът се заразява с черната чума.

Някога заболяването е било ужасяващо, а смъртта, причинена от него, е била кошмарна. Всъщност съществуват три форми на чумата – бубонна, белодробна и септична. Жертвите на бубонната чума страдат от болезнено подути лимфни възли в областта на врата и подмишниците, имат висока температура, повръщане, главоболие и гангрена. Някои се чувстват толкова отслабнали, че едва успяват да преглъщат.

Белодробната чума била още по-ужасяваща. Тъй като тялото се опитва да се пребори с болестта, в него се образуват огромни количества храчки. Болните трябвало непрекъснато да ги изхрачват, за да дишат, но повече от 95% от времето, в което човек е заразен с белодробна чума, той прекарва в давене в собствените си телесни течности. Тази форма на чумата не се нуждае от плъхове или бълхи, за да се разпространи – с нея хората се заразявали по въздушно-капков път (най-често, когато са в контакт със заразен, който когато кашля, отделя т.н. „чумни бактерии“).

Септичната чума е форма на кръвно отравяне и при нея смъртта е 100% сигурна. Болният страда от висока температура, а по кожата му се образуват лилави петна. Това е най-смъртоносната форма на чумата, но и най-рядко срещаната.

От средата на 1300-те до 1700-те години черната чума тероризира голяма част от Европа и части от Азия. Повечето историци смятат, че болестта „пристига“ в Европа чрез кораби от Азия. Най-вероятният виновник са черните плъхове, които често се ровели из частите на корабите, в които се съхраняват отпадъци.

Първата чумна епидемия от 14 век е най-вирулентна. Всъщност огромна част от населението на Англия и Франция загиват вследствие на заразяване с черна чума. В няколко района на Англия смъртността достига до 50%, а някои части на Франция претърпяват поразителни загуби – около 90% от населението.

В миналото е имало няколко избухвания на болестта. Всъщност тя се разразява в Европа веднъж на всяко поколение чак до началото на 18 век. Едно от последните големи огнища на зараза настъпва в Англия в периода 1665-1666 година – позната е като Голямата чумна епидемия в Лондон.

Интересно е, че съдбата на човечеството често се е свързвала с тази на обикновената домашна котка. Когато популациите на котките се увеличават, пандемията намалява, а когато популацията на котките намалява, все повече хора се заразяват с чума. Защо това е така?

Както казахме, чумата се разпространява от бълхите на плъховете. Те хапят гризачите, заразявайки и тях. Щом плъхът загине от болестта обаче, бълхите започват да търсят нов гостоприемник – за съжаление в повечето случаи това се оказва човекът. Но защо европейците не са напълнили страната с котки, които да убиват плъховете и да намалят заразяването с чума?

За да отговорим изцяло на този въпрос, трябва да разберем вярванията на населението от средновековна Европа. Хората през този период са били изключително суеверни. Католическата църква е най-мощната институция по онова време и хората са били убедени в наличието на злото, както и че трябва да бъде изкоренено, независимо в каква форма е то. Заради техния тайнствен характер и способността им да оцеляват при извънредни обстоятелства, котките били считани за страшни същества, които са свързани със сатаната. Много котки биват убити именно поради такива причини.

В крайна сметка с намаляването на котките, се увеличава броят на плъховете, а с това и разпространението на чумата. Хората обаче не правят тази връзка, а вместо това постъпват по друг начин – те започват да свързват чумата с котките и кучетата, които, тъй като имали бълхи, най-вероятно били основната причина за заразяване с чума. Впоследствие отглеждането на котки е забранени в много части на Европа, а огромен брой котки и кучета са избити. Въпреки, че е незаконно, все пак някои хора нарушавали заповедта и продължавали да отглеждат животните у дома. По-късно околните забелязали, че собствениците на котки често изглеждат имунизирани срещу черната чума.

В крайна сметка е решено, че плъховете, а не котките, са отговорни за разпространението на смъртоносната болест. След това всеки искал да притежава повече от една котка у дома. Законите за отглеждане на животните били отменени, а в много райони дори навлиза в сила нов закон, който защитата котките, вместо да причинява изчезването им в Европа.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title